Именно това безпокоеше Мелина, но не сподели тревогата си.
— Понякога се чувствах толкова раздвоена, че се изкушавах да се откажа от идеята. Исках да си внуша, че изобщо не ми е хрумвала и да забравя за нея. Но накрая така ме обсеби, че не можах да се освободя.
— Това е добър знак. Когато нещо ни завладее изцяло, обикновено е за добро.
— Физически нямаше пречка. В цветущо здраве съм. Прочетох всичко, до което успях да се добера, за алтернативните методи на зачеване. Колкото повече четях, толкова по-трудно ми бе да взема решение. Честна дума, дори опитах сама да се разубедя.
— И?
— Не ми хрумна разумен довод. — Радостно се усмихна. — Затова го направих.
— В клиника „Уотърс“ ли стана?
Джилиън кимна.
— Имат голям процент на успех, стабилна репутация. А и лекарят ми хареса. Беше много внимателен. Търпелив. Подробно ми обясни всичко. Взех интелигентно решение.
Блясъкът в очите й издаваше, че е доволна от избора си.
— Не мога да си обясня защо не ми каза. Щях да дойда с теб, ако ме бе помолила. Да държа ръката ти. Да ти вдъхвам кураж.
— Зная, че винаги си ме подкрепяла, Мелина. Ти и Джем сте единствените хора, с които съм го обсъждала. Извинявай, че не споделих решението си с теб. Но, Мелина… — Очите й бяха влажни и имаха умоляващ израз. — Моля те, разбери ме. Прецених мненията и гледните ви точки, като имах предвид начина ви на мислене.
— Аз…
— Моля те, изслушай ме. Реших, че в края на краищата аз съм тази, която ще зачене, износи и роди детето. Затова трябваше сама да взема решението. Исках да ти кажа. Но щом най-сетне престанах да се колебая, не желаех…
— Да те разубедя?
— Или дори да събудиш у мен съмнение.
— Уважавам избора ти. Наистина. — Но думите й не прозвучаха убедително. Хвана ръката на Джилиън и я притисна. — Джем присъства ли?
— Не.
— Все още не мога да повярвам — каза Мелина и отново погледна крадешком към корема й. — Как… Как точно стана?
— Вчера си направих хормонален тест, който показа, че овулацията ми ще настъпи през следващите трийсет и шест часа. Обадих се в клиниката и си уговорих час. Беше клинична процедура. Използваха интраутерален катетър.
Мелина остана безмълвна, докато Джилиън описваше манипулациите.
— Болеше ли?
— Не.
— Откъде е получена спермата?
— Откъде мислиш?
Мелина се усмихна:
— Имам предвид — в географски смисъл.
— Клиника „Уотърс“ има собствена банка за сперма, но предпочитат да не използват проба от местен донор за местна пациентка.
— Разумно.
— За мен бе поръчана при утвърдена банка в Калифорния. Пристигна тази сутрин в контейнер със сух лед. Когато бе затоплена и сгъстена…
— Моля?
— Това е терминът. Смесва се с протеин и се завърта в центрофуга така, че това, което влиза в катетъра, е… — Джилиън се засмя — … така да се каже, концентрирана сперма.
— Сещам се за хиляди вицове, но няма да ти кажа нито един.
— Благодаря ти.
— Чувстваш ли се различно?
— Не. След процедурата си дремнах. Трябваше да остана в легнало положение около половин час. Следващото, което си спомням, е, че сестрата се върна в стаята и ме помоли да се облека и да отида при лекаря в кабинета му. Той ми разказа няколко успешни случая и ме посъветва да не губя кураж, ако не се получи от първия път. После си тръгнах и дойдох направо тук.
Доволна от увереността на Джилиън, Мелина се отпусна на стола си и замислено прикова поглед в лицето, еднакво с нейното.
— Господи, това наистина е умопомрачително! — След като двете отново се посмяха за сметка на сервитьора, тя попита: — Значи най-трудната част е да улучиш тънката хартиена лентичка?
— Трябваше да добия известни умения. Доста потренирах, докато свикна.
— Честно казано… — Мелина замълча и махна с ръка, сякаш за да изтрие недовършеното изречение. — Няма значение. Не бива да казвам нищо.
Но Джилиън вече знаеше какво си бе помислила сестра й.
— Щеше да кажеш, че предпочиташ старомодния начин на оплождане.
Мелина насочи въображаем пистолет срещу нея.
— Добре ме познаваш.
— Татко винаги е твърдял, че имаме едно съзнание.
— Може би ще ме наречеш мръсница — каза Мелина и превзето сви рамене, — но предпочитам плът и кръв, отколкото катетри и скоби. Студеният метал просто не би имал същото въздействие като топло тяло и космати крака, които да се търкат в моите под завивките. Да не говорим за половия атрибут.
— Моля те! Не споменавай за него.
— Не ти ли липсваше тежкото дишане? Онова несравнимо издигане, което те кара да усетиш красотата на живота? Поне малко?
— Сексът няма нищо общо. Не го направих за удоволствие, а за да имам дете.