Мелина се опомни.
— Просто се шегувам. — Скръсти ръце на масата и каза сериозно: — Най-важната, основната истина е, че искаш дете.
— Именно. Това е най-важната, основната истина.
— Радвам се за теб. — Усмихна се на Джилиън с искрена топлота. За миг остана замислена и добави: — Жалко, че Джем е стерилен. Би могла да получиш всичко наведнъж. И секс, и бебе.
Сервитьорът пристигна с поръчката им. Порциите бяха украсени със свежи теменужки и изглеждаха твърде красиви, за да бъдат изядени. Джилиън отмести с вилицата си малкото лилаво цвете върху салатата от скариди.
— Джем се е подложил на вазектомия дълго преди да се запознае с мен.
— Според мен — късметлийка си. — Мелина вдигна чашата си като за тост. — Безопасен е.
— Мелина! — укорително каза Джилиън.
— Извинявай. — Но Джилиън разбра, че извинението й е неискрено. — Ала ти не си щастлива с него, Джилиън.
— Не е вярно. Щастлива съм.
— Нима? Не се държиш като влюбена до полуда. Или нещо ми убягва? Така ли е?
— Очевидно. Защото истински обичам Джем.
Мелина недоверчиво повдигна вежди.
— Обичам го — уверено повтори Джилиън. — Но коя връзка е съвършена? Човек не може да има абсолютно всичко. Прекалено е да искаш от някого да задоволява всичките ти потребности и желания.
— В твоя случай — да имаш бебе. Винаги си мечтала да бъдеш майка. Като дете играеше с кукли, докато аз предпочитах да карам кънки.
— Все още ли мечтаеш да влезеш в „Ролър Дърби“?
— Да, и ужасно се ядосвам, защото преминаха на ролери, а с тях е доста по-трудно.
Джилиън се засмя.
— Понякога мама ни различаваше само по коленете.
— Моите вечно бяха покрити с рани. — Засмяха се на споделения спомен, но усмивката на Мелина постепенно изчезна. — Щом вазектомията на Джем е пречка да имате идеална връзка, помоли го да се подложи на обратната процедура.
— Веднъж повдигнах въпроса. Дори не желае да разговаряме за това.
— Тогава как прие решението ти?
— Изненадващо спокойно. Всъщност винаги когато се разколебая, ме насърчаваше да осъществя намерението си.
— Хм. — Мелина бе изненадана да го чуе. — Е, както вече съм казвала неведнъж, той е странна птица.
— Да не говорим за Джем. Винаги когато споменем за него, започваме да спорим, а днес не желая нищо да помрачи настроението ми. Нека просто приемем, че не сме на едно мнение за Джем.
— Съгласна съм.
Мълчаливо започнаха да се хранят, но след няколко мига Мелина каза:
— Само още нещо. — Джилиън изръмжа, но тя заговори по-високо: — Ако процедурата е успешна и заченеш, това ще бъде тежко изпитание за любовта на Джем.
— Помислих и по този въпрос.
— Внимавай, Джилиън. Ако наистина се появи бебе, навярно реалността няма да бъде така розова, както ти се струва на теория. Щастливите моменти няма да бъдат толкова чести, колкото сменянето на мокри пелени. Може би Джем няма да реагира, както те е накарал да повярваш. В интерес на истината, сигурно самият той мисли, че не би те разочаровал. — Замълча, за да отпие вино и реши да сподели опасенията си. С Джилиън винаги бяха разговаряли напълно откровено и честно една с друга. — Малко се тревожа, че отношението му ще се промени, когато детето се появи на бял свят. Нима не би било трудно за всеки мъж да приеме дете, което фактически е на друг? Най-малкото — Джем ще има известни скрупули. Вероятно ще изпитва и негодувание.
— Очаквам да има проблеми — каза Джилиън. — Предвидих и това. Но не можех да взема решение въз основа на вероятности и предположения. Трябваше да престана да се питам: „Какво ще стане, ако?…“, или никога нямаше да го направя. Освен това колкото по-скоро стане, толкова по-добре. След два месеца навършваме трийсет и шест.
— Не ми напомняй.
— Непрекъснато си повтарях, че биологичният ми часовник тиктака. Не биваше да отлагам повече.
— Разбирам.
Джилиън остави вилицата си.
— Наистина ли, Мелина? Можеш ли да ме разбереш?
Всяка от тях винаги се нуждаеше от одобрението на сестра си. Мелина ценеше и зачиташе мнението на Джилиън повече, отколкото на всеки друг, и знаеше, че и обратното е истина.
— Да — бавно отвърна Мелина, — разбирам те. Просто не споделям мечтата ти. Никога не съм изпитвала желание да бъда майка. — Усмихна се с тъга и добави: — Слава богу, нали? Животът ми, бъдещето ми, всичко е свързано с работата. — Протегна ръка над масата и притисна китката на Джилиън. — Може би майчинският инстинкт е единствената разлика между нас. Мисля, че ти го притежаваш и за двете ни. Щом е толкова силен, не би трябвало да го потискаш. Чувствала си нужда да го изявиш, защото иначе не би била щастлива. Взела си правилно решение.