Дискретно, доколкото бе възможно, полковник Кристофър Харт погледна часовника си. Но очевидно това не остана незабелязано, както се бе надявал. Джордж Абът, единият от мъжете, които седяха срещу него, се наведе напред.
— Още кафе? Или нещо по-силно, този път? Кристофър — или Чийф2, както шеговито го наричаха колегите му от НАСА — се усмихна и поклати глава.
— Не, благодаря. Преди банкета днес ще има пресконференция. Трябва да бъда с бистър ум.
— Няма да ви задържим още дълго.
Тази реплика бе на Декстър Лонгтрий, пестелив на думи човек, който при разговор през повечето време слушаше събеседника си. Гласът на Лонгтрий бе плътен и хладен и уверението му сякаш се стовари като камък помежду им. Усмивката му изглеждаше фалшива и чудата на строгото мургаво лице. Никак не се вместваше сред множеството бръчки около хлътналите очи и ранните дълбоки гънки от двете страни на тънките му, издължени устни. Чертите му не трепнаха, участваха само устните, но и те изглеждаха неестествено разтегнати.
От началото на срещата, почти преди час, Лонгтрий не бе помръднал, освен, за да разбърка захарта в кафето си и от време на време — за да поднесе изящната порцеланова чашка към устата си. Сякаш при съвсем леко стискане грубата му, почерняла ръка щеше да счупи порцелана. Когато не отпиваше кафе, ръцете му стояха неподвижни в скута.
Докато Абът непрекъснато шаваше. Беше извадил сламката от чашата си със студен чай и поне десетина пъти бе променил формата й, а накрая я бе вързал на възел. Въртеше кибритената кутия в чистия, празен пепелник. Не преставаше да сменя позата си на стола, сякаш преживяваше хемороидна криза. Чешеше коляното си и за разлика от Лонгтрий, усмивката не слизаше от лицето му.
Лонгтрий бе твърде мрачен. А Абът прекаляваше с любезностите. Трудно бе за Чийф да реши към кого изпитва по-голямо недоверие.
Искаше срещата да свърши час по-скоро и каза:
— Оценявам интереса ви, господа. Дадохте ми сериозен повод за размисъл.
Абът нервно се покашля.
— Всъщност, господин полковник, надявахме се да получим някакъв отговор.
— Днес? — възкликна Чийф. — Искате отговора днес?
— Не нещо конкретно — побърза да изясни Абът. — Само да загатнете, така да се каже, какво би могло да бъде окончателното ви решение.
— Това е нереалистично. — Чийф извърна глава към Декстър Лонгтрий, чийто поглед не издаваше нищо. — Оттеглянето ми от НАСА няма да бъде окончателно обявено през следващите няколко месеца, а какво ще правя по-нататък — самият аз не зная. — Засмя се насила. — Дори не съм сигурен къде ще живея.
— Е, естествено бихме се радвали да се установите в родния ни щат Ню Мексико — каза Абът твърде гръмогласно за тихия салон за коктейли. — Отраснали сте в Ню Мексико. Все още се надяваме да ни сътрудничите.
— Благодаря — троснато отвърна Чийф. Спомените му от детството не бяха щастливи.
— Щабът ни ще бъде в Санта Фе. Би било удобно, ако живеете наблизо.
— Удобно, но не необходимо — намеси се Лонгтрий.
— Разбира се — потвърди Абът. Беше подлизурко, който се съгласяваше с Лонгтрий по всеки въпрос. — Това, което иска да каже Декстър, господин полковник, е, че покрай тази работа ще имате голяма свобода за други начинания. Ще можете да преследвате свои интереси, стига да не противоречат на нашите, естествено. Всички печелим. Толкова е просто.
Говореше като търговец на коли втора употреба, който се опитва да осъществи продажба, и широката му усмивка събуждаше недоверие.
— Боя се, че не е така просто, мистър Абът. Отново заговори Лонгтрий и гласът му напомни на Чийф за бавно приближаваща се змия.
— Полковник Харт, струва ми се, че сте скептично настроен.
— Без майтап — подхвърли Абът.
Единствено той се засмя на глуповатата си шега. Чийф не откъсна поглед от Декстър Лонгтрий и никой от двамата не се усмихна.
— Така е, имам известни скрупули.
— По отношение на организацията?
Чийф се замисли. Не искаше да ги обиди, въпреки че Декстър Лонгтрий го изкушаваше. Беше от племето Апахи Джикарила и носеше плитки, дълги до кръста, които се спускаха като ивици черна коприна пред реверите на сакото му. Ако не примигваше от време на време, човек би го взел за статуя от музей на югозападното изкуство. От друга страна, Чийф бе служил при тиранични началници, пред които навярно плитките на Лонгтрий биха настръхнали.
В отговор на въпроса му Чийф каза:
— Съмненията ми не са пряко свързани с предложението ви за участие в ОЗКНА.
„Организация за защита на коренното население на Америка“ бе името на група, която възнамеряваха да основат. Според официалното предложение, което бяха изпратили на Чийф преди тази среща, щяха да оказват съдействие на всяко племе или резерват, които се нуждаят от помощ. Услугите им щяха да обхващат от юридическо представителство и набиране на средства за подпомагане до лобиране за или против законопроекти на Конгреса, които пряко засягат потомците на коренните жители.