Адвокатите и другите професионалисти, от които вече бяха получили потвърждение, се бяха съгласили да участват на доброволни начала. Организацията предлагаше на Чийф годишен договор да бъде техен главен представител и говорител пред медиите и във Вашингтон.
Не само от финансови съображения първоначалната му реакция бе категорично да откаже.
Каза, възможно най-уклончиво:
— Слушал съм и съм чел неща, които ми се струват крайно обезпокояващи.
— Например?
— Например, че някои индианци трупат богатства от права за минерални находища, казина и други изгодни начинания в резерватите, докато много други продължават да живеят доста под прага на бедността. Печалбите се разпределят неравномерно. Понякога дори изобщо не се разпределят. Това определено ме безпокои.
Абът каза въодушевено:
— Ето една причина да се включите. Бихте могли да промените нещата. Това е и нашата цел.
Чийф погледна настойчивия си събеседник.
— Няма ли вече други организации, които предлагат подобни услуги?
— Има, и са добри. Но ние се надяваме да станем по-добри. Най-добрите. Така ще се откроим сред останалите.
— Защо избрахте точно мен?
— Защото сте национален герой, първият астронавт от индиански произход. Излизали сте в открития Космос!
— Това не означава, че бих се справил като защитник на нечии интереси.
— Напротив, полковник Харт. Когато говорите, хората ви слушат. Особено дамите — добави Абът с обидно намигване.
Харт го погледна и поклати глава с недоумение.
— И сте готови да ме направите свой представител, без да знаете какво бих казал на даден форум? Нима политическите ми убеждения нямат значение за вас? Дори не сте ме попитали за личната ми философия.
— Но…
Лонгтрий вдигна ръка и даде знак на Абът да прекъсне увещанията си. Тон моментално замълча.
— Нека мистър Харт сподели това, което мисли.
— Благодаря. — Не би имало смисъл да продължават с обсъждането, защото вече бе решил. Щеше недвусмислено да им го покаже още сега. — Но преди да се обвържа, с която и да е самопровъзгласена обществена групировка или организация, първо трябва да се убедя, че целта на създателите й не е лична облага. Второ, трябва да повярвам, че тази групировка се интересува от мен като личност, а не като индианец.
Последва дълго мълчание. Най-сетне бе нарушено от Лонгтрий.
— Нима се отричате от корените си?
— Не бих могъл, дори и да исках. Прякорът ми е свързан с тях. Но никога не съм парадирал с индианската си кръв. Не бих приел пост, който ми е предложен единствено заради произхода ми.
Абът отново смутено се засмя.
— За нас е изключително важно, че сте наследник на Куана Паркър.
— Който беше наполовина бял.
Абът не можа да отвърне на това. След още няколко мига неловко мълчание Лонгтрий явно реши, че е по-добре да се откажат за момента. Изправи се и Чийф едва сега забеляза ниския му ръст. Властните маниери на този човек го бяха накарали да предположи, че е по-едър. Той каза:
— Дадохме на полковник Харт достатъчен повод за размисъл за един следобед, Джордж. Тази вечер трябва да присъства на важно тържество.
Чийф също стана. Абът изглеждаше объркан, сякаш в последния момент бе настъпила промяна в програмата, за която не бе уведомен. Най-сетне и той се изправи.
— Оценявам гласуваното доверие — каза Чийф и подаде ръка на Лонгтрий. — Поласкан съм от предложението. Но все още не съм готов да дам категоричен отговор.
— Тогава трябва да се постараем да ви убедим. — Стисна ръката на Чийф веднъж, рязко и силно, и я пусна. — Съгласен ли сте да се срещнем утре сутринта, за да продължим този разговор?
— Възнамерявах да се върна в Хюстън рано сутринта.
— Ранобудни сме. Вие назовете часа и мястото.
Всъщност нямаше какво друго да обсъждат. Чийф знаеше какъв ще бъде отговорът му дори преди тази среща. Бе приел поканата за нея просто от учтивост. Високопарните им изявления не бяха променили решението му. Лонгтрий изглеждаше доста заможен, не приличаше нито на индианец, който едва свързва двата края в някой резерват, нито на идеалист, готов да се бори срещу несправедливостите спрямо своята раса. Но потайният негодник не му помогна да намери хитър начин да избегне ранната среща следващата сутрин.
— Точно в девет? — отчетливо попита Чийф. — На закуска тук, в „Промънейд“?