нов ден се ражда, старият пада оборен,
наново се отвярат все същите стари врати —
какво да се прави… Кръгът трябва да бъде затворен…
Житейски урок
Сред приятели стари,
отдавна невиждани,
почти забравени,
промяната изведнъж ме удари…
Човек съм, човек си оставам,
но при все това различен ставам,
откривам нещо забравено, непознато у другите —
не ги интересува какво върша и какви са ми подбудите.
Аз вече съм друг —
нищо че пак искам да пия,
нищо че искам същността си да размия,
вече съм нов — сега и тук…
Днес научих един житейски урок:
на това, което чувстваш в момента не бъди роб,
има и друго — по-красиво, по-добро, по-истинско
и ти можеш да го имаш, стига да ти стиска.
Феникс
Стоя си вкъщи — сам, смутен,
и чакам следващия ден,
когато пак ще бъда обновен,
изгорял и от прахта роден…
Скованост в думи, порив страшен,
от чуждите слова седя уплашен,
а никой с мене нищо не приказва,
страхувайте ме, пръст сложете в тая язва,
не спирайте — пишете, говорете,
плашете ме с критически слова —
така от огъня ще се роди поетът,
който от мълчанието ви умря…