Не мога да разсъждавам.
Не мога да дишам.
— Искам толкова много неща — прошепва той. — Искам съзнанието ти. Силата ти. Искам да съм достоен за вниманието ти. — Пръстите му обхождат ръба на потника ми и той казва: — Искам да вдигна това. — Подръпва ластика на долнището ми и казва: — Искам да сваля това. — Докосва с връхчетата на пръстите си двете страни на тялото ми и казва: — Искам да запаля кожата ти. Искам да усетя как сърцето ти препуска до моето и искам да знам, че препуска заради мен, защото ме желаеш. Защото за нищо — прошепва той, — нищо на света не искаш да спирам. Искам всяка твоя секунда. Всеки сантиметър от теб. Искам всичко.
Умирам, свличам се мъртва на пода.
— Джулиет.
Не разбирам как така още го чувам да говори, при положение че съм мъртва, вече съм мъртва, издъхнала съм милион пъти.
Той преглъща силно, гърдите му бушуват, думите му са бездиханен, треперлив шепот, когато казва:
— Толкова… толкова отчаяно съм влюбен в теб…
Вкоренена съм в земята, въртя се намясто, вие ми се свят и усещам шемета в кръвта и костите си, и дишам, сякаш съм първото човешко същество, научило се да лети, сякаш поемам кислород, какъвто има само високо в облаците, и колкото и да се мъча, не мога да възпра тялото си да откликва на близостта му, на думите му, на копнежа в гласа му.
Той докосва бузата ми.
Плахо, безкрайно плахо, като че ли не е сигурен дали съм истинска, сякаш се бои, че доближи ли се прекалено, и о! гледай, няма я, изчезнала е. 4 пръста се плъзват по едната страна на лицето ми, бавно, така бавно, после се пъхват в косата ми и остават на онова междинно място точно над врата ми. Палецът му милва едната ми скула.
Впил е поглед в мен, търси в очите ми помощ, насока, някакъв знак на възражение, сякаш е напълно убеден, че всеки момент ще се разкрещя или ще заплача, или ще избягам, но аз не правя нищо подобно. Не мисля, че щях да съм способна, дори да исках, защото не искам. Искам да остана тук. Точно тук. Искам този момент да ме парализира.
Той се приближава само със сантиметър. Свободната му ръка обхваща другата страна на лицето ми.
Държи ме така, сякаш съм от пера.
Държи лицето ми и гледа собствените си ръце, сякаш не може да повярва, че е уловил птица, която винаги досега му е бягала. Ръцете му треперят, съвсем мъничко, достатъчно, че да усетя лекия им трепет с кожата си. Няма го вече момчето с пистолетите и позорните тайни. Тези ръце никога не са пипвали оръжие. Тези ръце никога не са имали досег със смъртта. Тези ръце са съвършени и добри, и нежни.
Привежда се напред така внимателно. Дишаме и не дишаме, и две сърца туптят помежду ни, и той е толкова близо, толкова близо, и вече не чувствам краката си. Не чувствам пръстите си, нито студа, нито празнотата на стаята, защото чувствам единствено него, навсякъде, изпълва всичко и шепне:
— Моля те.
И казва:
— Моля те, не ме прострелвай този път.
И ме целува.
Устните му са по-меки от всичко, което някога съм докосвала, меки като първи сняг, като захарен памук, разтапят ме и се понасям безтегловно по течението. Целувката му е нежна, така непринудено нежна.
Но в следващия момент се променя.
— О, боже…
Целува ме отново, този път по-силно, жадно, сякаш на всяка цена трябва да ме има, сякаш умира да изпита допира на устните ми върху своите. Вкусът му ме влудява; горещ и страстен, и ментов, и искам още. Тъкмо започвам да го придърпвам към себе си, да го притеглям, когато той се откъсва от тялото ми.
Диша като обезумял и ме гледа, сякаш нещо вътре в него се е счупило, сякаш току-що се е събудил и е открил, че кошмарите му не са нищо повече от кошмари, че всичко е било просто лош, привидно реален сън, а сега вече е буден и е в безопасност, и всичко ще е наред, и...
Аз пропадам.
Разпадам се и рухвам върху сърцето му, и всичко е загубено.
Погледът му претърсва лицето ми, претърсва очите ми за нещо, за "Да"-та и "Не"-та или пък прикрито поощрение, а аз искам единствено да се удавя в него. Искам да ме целува, докато не се срутя в ръцете му, докато не изоставя костите си и не се понеса из неговата вселена.
Никакви думи.
Само устните му.
Отново.
Гладни и устремени, сякаш вече няма време за пилеене, сякаш иска да изпита толкова много неща, а няма достатъчно години. Ръцете му обхождат гърба ми, научават всяка извивка на фигурата ми и той целува шията ми, гърлото ми, склона на раменете ми, и дъхът му става все по-тежък, учестен, ръцете му внезапно се оплитат в косата ми, и цялата се въртя шеметно, протягам ръка, обхващам с длан тила му, и се притискам към него, и усещам леденостудена жега, силна болка във всяка клетка от тялото си. Усещам желание, толкова огнено, нужда, толкова непреодолима, че всеки щастлив момент от живота ми започва да бледнее.