Гърбът ми е долепен до стената.
Той ме целува така, сякаш светът полита от стръмна скала, сякаш търси за какво да се хване и е решил да се хване за мен, сякаш жадува за живот и любов и никога не е предполагал, че близостта с някого може да му носи такова удоволствие. Сякаш за пръв път изпитва нещо, различно от глад, и не знае как да се владее, не знае как да яде на малки хапки, не знае как да прави каквото и да било с мярка.
Долнището ми се свлича на пода и неговите ръце са отговорни.
Притискам се в обятията му по бельо и оскъден потник и той се отдръпва назад, за да ме огледа, да изпие гледката пред себе си, и казва: "Толкова си красива", и казва: "Толкова невероятно красива си", и отново ме придърпва в прегръдката си, и ме вдига на ръце, отнася ме до леглото, и незнайно как вече лежа върху възглавниците, и той е отгоре ми, и тениската му вече я няма, и нямам представа къде се е дянала. Знам единствено, че гледам нагоре, в очите му, и си мисля, че не бих променила абсолютно нищо от този момент.
Има стотици хиляди милиона целувки и ми ги дава всичките.
Целува горната ми устна.
Целува долната ми устна.
Целува местенцето под брадичката ми, върха на носа ми, челото ми, двете ми слепоочия, бузите ми, обсипва с целувки цялата ми долна челюст. После и врата ми, кожата зад ушите ми, надолу по гърлото ми и...
ръцете му
се спускат
надолу
по тялото ми. Целият се спуска надолу, изчезва от погледа ми и внезапно гърдите му се озовават над талията ми; внезапно се скрива почти изцяло. Виждам само върха на главата му, извивката на раменете му, неравномерното издигане и спадане на гърба му, докато вдишва, издишва. Прокарва ръце надолу по голите ми бедра и ги връща нагоре, към ребрата ми, после обхваща кръста ми с тях и отново ги спуска надолу до тазобедрените ми стави. Закачва с пръсти ластичния колан на бикините ми и аз ахвам.
Устните му докосват голия ми корем.
Целувката му е съвсем лека, но нещо рухва в черепа ми. Лек като перце допир с устни по кожата ми на място, което не виждам съвсем. Умът ми говори хиляда различни езици, но нито един от тях не разбирам.
А сега отново се изкачва нагоре по тялото ми.
Оставя огнена следа по кожата ми, една целувка след друга, и не знам още колко ще издържа, и не знам дали ще оцелея. В гърлото ми се заражда стенание, започва да си пробива път навън, и аз преплитам пръсти в косата му, и го издърпвам нагоре върху себе си.
Имам нужда да го целуна.
Протягам ръце нагоре и ги плъзвам по врата му, надолу по гърдите му и по целия му торс, и осъзнавам, че никога не съм изпитвала подобно чувство, не и до такава степен, не и сякаш всеки момент заплашва да избухне, сякаш всяка глътка въздух може да ни е последната, сякаш всеки допир е достатъчен да възпламени света. Забравям всичко, забравям опасностите и страха, и ужасите, които ни чакат утре, а дори не си спомням защо ги забравям, какво забравям, че има нещо, което май вече съм забравила. Трудно ми е да мисля за каквото и да било друго, освен за очите му, горящите му очи; кожата му, чисто гола; тялото му, съвършеното му тяло.
Допирът ми не му вреди ни най-малко.
Опрял е лакти от двете страни на главата ми, за да не ми натежи, и явно му се усмихвам, защото и той ми се усмихва, но усмивката му е парализирана; диша, сякаш е забравил, че трябва, гледа ме, сякаш не е сигурен как да продължи, колебае се, сякаш не е сигурен дали иска да го видя в такава светлина. Сякаш не знае как да ми се покаже толкова уязвим.
Но ето ни — двамата заедно.
Челото на Уорнър е притиснато към моето, кожата му гори, носът му докосва моя. Прехвърля тежестта си на едната си ръка, а със свободната погалва нежно бузата ми, докосва лицето ми, сякаш е направено от стъкло, а аз осъзнавам, че още сдържам дъха си и дори не си спомням кога за последно съм издишвала.
Очите му отскачат към устните ми и отново се връщат. Погледът му е напрегнат, гладен, натежал от емоции, на каквито никога не съм предполагала, че е способен. Никога не съм предполагала, че може да е толкова истински, толкова човешки. Но сега го виждам. Виждам го. Първично, изписано по лицето му, изтръгнато право от гърдите му.