— Открили сте нещо за него — казвам аз и изречението ми звучи по-скоро съобщително, отколкото въпросително. Съвсем очевидно е. Не виждам защо иначе Адам би довел Касъл да говори с мен.
Вече се е случило нещо ужасно. Предстои да се случи нещо ужасно.
Усещам го.
Адам е вперил нетрепващ поглед в мен, ръцете му са свити в юмруци и притиснати в бедрата му. Изглежда притеснен, уплашен. Не знам как другояче да постъпя, освен да отвърна на втренчения му поглед. Дори не си спомням как да се усмихна. Чувствам се впримчена в нечия чужда приказка. Нечие чуждо "и заживели злощастно".
Касъл кимва, само веднъж, много бавно.
Казва:
— Да. Да, получихме нови сведения за изключително интригуващата дарба на господин Кент. — Той отива до стената и се опира на нея, разкривайки ми по-пълна гледка към Адам. — Смеем да твърдим, че вече сме наясно защо той може да ви докосва, госпожице Ферърс.
Адам извръща лице, притиска юмрук към устата си. Ръката му като че ли потреперва, но цялостно май се справя по-добре от мен. Моите вътрешности крещят и главата ми гори, и паниката е стъпила върху гърлото ми със задушаващата си тежест. Бъде ли сервирана веднъж, лошата новина не може да се върне с касова бележка.
— Слушам ви. — Заковавам очи в пода и броя камъни и звуци, и пукнатини, и нищо.
1
2, 3, 4
1
2, 3, 4
1
2, 3, 4
— Той… може да поврежда разни неща — обявява Касъл.
5, 6, 7, 8 милиона объркани мигвания. Всичките ми цифри се свличат на пода, събират се, изваждат се, умножават се, делят се.
— Какво? — питам аз.
Новината не звучи подобаващо. Не звучи ужасно.
— Всъщност направихме това откритие съвсем случайно — обяснява Касъл. — В онзи момент нямахме особен успех с тестовете, които провеждахме. Но един ден по време на тренировка на господин Кент му се наложи да привлече вниманието ми. Затова докосна рамото ми.
Още малко търпение.
— И… най-внезапно — казва Касъл, вдишвайки дълбоко, — спрях да функционирам. Сякаш… сякаш беше срязал някоя жичка в тялото ми. Веднага го усетих. Искаше пълното ми внимание и неволно ме изключи в стремежа си да го привлече. Никога не бях срещал подобно нещо. — Той поклаща глава. — В момента опитваме да го научим да контролира способността си. И — добавя развълнувано Касъл — да проверим дали може да разшири диапазона и на действие. Разбирате ли, господин Кент не се нуждае от допир с кожата. Аз например бях със сакото си, когато докосна рамото ми. Тоест вече разширява диапазона на дарбата си, макар и малко по малко. И вярвам, че с повечко работа ще успее да постигне още по-добри резултати.
Нямам представа какво значи това.
Опитвам да срещна погледа на Адам, искам той лично да ми разкаже за всичко това, но очите му са приковани в пода. Не продумва и дума, а аз не разбирам нищо. Новината не ми се струва лоша. Даже звучи доста добре, което някак ме съмнява. Обръщам се към Касъл.
— Значи, Адам може да влияе на чуждите способности или дарби, или там каквото са… да ги блокира? Да ги изключва?
— До такова заключение сме стигнали, да.
— Изпробвали ли сте уменията му върху някой друг?
Касъл изглежда засегнат.
— Разбира се. Върху всеки член на Пункт Омега със свръхестествени способности.
Едно нещо обаче не ми се връзва.
— Ами денят на пристигането ни? — питам аз. — Когато беше ранен? И близначките успяха да го излекуват? Как така не е блокирал дарбата им?
— А — кимва Касъл. Прокашля се. — Да. Много сте проницателна, госпожице Ферърс. — Той започва да крачи из стаята. — Тук вече… обяснението ми става леко заплетено. След доста проучвания установихме, че способността му представлява нещо като… защитен механизъм. Който все още не умее да контролира. През целия му живот е функционирал на автопилот, макар че действа само върху свръхестествени способности. Ако някога е бил изложен на риск, ако някога се е намирал в каквато и да било опасност, при всякакви ситуации, в които тялото му е било в състояние на тревога, усещало е заплаха или вероятност да пострада, дарбата му автоматично се е задействала.
Той спира. Поглежда ме. Поглежда ме съсредоточено.
— При първата ви среща например господин Кент е работил като войник, вечно е бил нащрек, вечно е съзнавал какви опасности го дебнат. Затова и през цялото време е бил в състояние на електрикум, термин, с който описваме "активното" положение на Енергията ни, така да се каже. — Касъл пъхва ръце в джобовете на сакото си. — Други тестове показаха, че телесната му температура се повишава, когато е в състояние на електрикум, макар и само с няколко градуса. Повишената телесна температура е показател за това, че влага повече енергия от обичайното, за да се поддържа в това състояние. Накратко казано — продължава Касъл, — това постоянно напрежение го изтощава. Отслабва защитните му сили, имунната му система, самоконтрола му.