Но тази регистрационна карта е различна.
Не всички в Пункт Омега получават фалшива карта. Оказва се, че били доста трудни за фалшифициране. Представляват тънки правоъгълничета от изключително рядък вид титан с лазерна гравюра на баркод и биографични данни за собственика ѝ, освен това имат вградено проследяващо устройство, отчитащо местонахождението на гражданина.
— Регистрационните карти съдържат информация за всичко — обяснил ни беше Касъл. — Нужни са ви, за да влизате и излизате от комплексите, да влизате и излизате от работните си места. На гражданите се плаща с В-долари; заплатите се формулират с помощта на сложни алгоритми, изчисляващи трудността на професиите им и работните им часове, те определят цената на труда им. Електронната валута се изплаща автоматично на седмични вноски, постъпващи в чипа на регистрационните карти. В-доларите могат да бъдат заменяни за храна и други стоки от първа необходимост в Продоволствените центрове. Загубите ли регистрационната си карта — предупредил ни беше Касъл, — загубили сте препитанието си, спестяванията си, гражданския си статут. Ако ви спре войник и поиска документ за самоличност — беше продължил Касъл, — трябва да му представите регистрационната си карта. Не я ли представите, последствията са… неприятни. Граждани без карта се считат за заплаха за Възобновителите. Автоматично се приема, че умишлено отхвърлят закона, и това ги обуславя като подозрителни субекти. Всяка проява на неотзивчивост, дори простият бунт срещу това постоянно да сте под лупата на управляващите, ви прави привърженик на отцепническите групировки. А това ви превръща в заплаха. Заплаха — казал беше Касъл, — която Възобновителите ще премахнат, без да им мигне окото. Затова — продължил беше, поемайки си дълбока глътка въздух, — в никакъв случай не бива да губите регистрационната си карта. Нашите фалшификати не са снабдени с проследяващото устройство, нито с чипа за В-доларите, защото нито разполагаме с подобни технологии, нито имаме нужда от тях. Но! Това не ги прави по-маловажни, макар и само за заблуда на противника. И въпреки че за законните граждани на територията на Възобновителите регистрационните карти са част от доживотната им присъда, в Пункт Омега те се считат за привилегия. Затова ще се грижите за тях подобаващо.
Привилегия.
Сред многото неща, които научих от тазсутрешната среща, беше и това, че карти се дават само на хората, изпълняващи мисии извън Пункт Омега. Всички в стаята бяха внимателно подбраният елит на движението, най-силните, най-обещаващите кадри. Кенджи беше поел голям риск, канейки ме сред тях. Явно така ми демонстрираше, че ми има доверие. Въпреки всичко случило се, той показваше както на мен, така и на всички останали, че съм добре дошла тук. Което обяснява защо Уинстън и Брендън говореха така открито пред мен. Защото вярват в системата на Пункт Омега. И вярват на Кенджи.
Вече съм една от тях.
И каква ще е първата ми задача като официален член?
Да се превърна в крадец.
Деветнайсета глава
Тръгваме нагоре.
Касъл трябва да се присъедини към нас всеки момент, за да изведе групата ни от този подземен град в истинския свят отгоре. Това ще е първата ми възможност от почти 3 години да видя в какво се е превърнало обществото ни.
Бях на 14, когато ме извлачиха от дома ми заради убийството на невинно дете. 2 години ме прехвърляха от клиники в адвокатски кантори, домове за малолетни закононарушители и психиатрични болници, докато накрая не решиха да ме заключат завинаги. Предпочитам да ме бяха изпратили в затвора, отколкото в лудницата;
Но искам да видя света.
Имам нужда да го видя.
Омръзна ми да живея на сляпо и да разчитам на спомените си от миналото и нищожните късчета, които съм успяла да сглобя от настоящето ни.