Выбрать главу

Участъковият началник Рийки не й беше казал много и тя беше доволна, че е така. Някои неща не можеха да се опишат с думи, а и прекалено много бяха ченгетата, опитващи се да пропъдят ужаса с постоянно дърдорене. Но нищо не би помогнало да се абстрахираш от подобна гледка.

Жената беше гола. Карол забеляза няколко тънки, повърхностни нареза по кожата й и се запита дали убиецът не е срязал дрехите й, за да успее да ги свали. Щеше да помоли фотографа от екипа анализатори на местопрестъплението да заснеме и тези нарези, за да могат да направят сравнение, ако откриеха дрехите.

Тялото на жената беше прикрепено към кръста с яки шест инчови гвоздеи, забити през глезените и китките й. Карол положи усилие да не потрепери при мисълта за звуците, съпровождали всичко това; трясъкът на чука, забиващ гвоздеите; хрущенето на костите, страдалческите вопли, които ехото е връщало от металните стени. После кръстът е бил изправен наопаки и подпрян на стената така, че изрусената коса на жертвата е метяла неравния циментов под, корените приличаха на тъмна лента над челото.

Но тя не беше умряла в резултат на разпъването. Карол предполагаше, че свирепото прерязване на гърлото би могло да се приеме и като своеобразно милосърдие, но такова, от каквото се надяваше никога да не изпита нужда. Разрезът е бил достатъчно дълбок, за да прекъсне няколко големи кръвоносни съда. Артериалното налягане бе изтласквало кръвта на впечатляващо разстояние — тя беше опръскала пода навсякъде наоколо, с изключение само на едно място.

— Той е стоял тук — каза тя, почти на себе си. — Трябва да е бил оплескан целият с кръв.

— Трябва да е страшно як — отбеляза Пола. — Да повдигнеш дървен кръст с прикрепено на него тяло не е лесна работа. Съмнявам се, че аз бих успяла да го направя.

Облечената в бял гащеризон фигура, която се намираше най-близо до тялото, се извърна към тях. Думите на мъжа излизаха малко приглушени иззад маската, но Карол ги чуваше съвсем ясно. Разпозна канадския акцент на полицейския патоанатом Гриша Шаталов.

— Гредите са дебели едва 2,6 инча. А тя е кажи-речи безтегловна. Бих казал, типична физика на наркоман, само дето няма признаци, че се е инжектирала. Обзалагам се, че бихте могли да повдигнете кръста и да го поставите на място без особени усилия, детектив Макинтайър.

— Откога е мъртва, Гриша? — попита Карол.

— Никога не задаваш въпроси, на които имам готов отговор — каза той с шеговито примирение. — На този етап най-доброто, което мога да кажа е, че е мъртва поне от двайсет и четири часа.

— Тази барака стои празна от около четири месеца — намеси се Рийки. — Охранителят не забелязал, че бравата на задната врата е насилена.

Невъзможно беше да не доловиш презрението в тона му.

— А как е била намерена? — попита Карол.

— По един от обичайните начини — някакъв човек разхождал кучето си. Кучето хукнало към задната врата. Сигурно е помирисало кръвта — Рийки набръчка нос. — И нищо чудно. — Според разказа на собственика на кучето, вратата се отворила сама, кучето хлътнало вътре и не излизало, въпреки че той го викал. Затова той включил фенерчето си и влязъл. Един поглед му бил достатъчен, после ни повикал — той се засмя невесело. — Поне е проявил достатъчно здрав разум да хване незабавно кучето, преди да е успяло да съсипе следите на местопрестъплението.

— Но според доктор Шаталов тя е била убита снощи. Как така кучето не я е открило още при снощната разходка?

Рийки погледна през рамо към мястото, където подчиненият му инспектор стоеше нащрек. Досега бе стоял мълчалив и неподвижен, но знаеше какво се очаква от него.

— Според собственика снощи не се разхождали насам. Естествено, ще проверим дали наистина е така.

— Никога не вярвай на онзи, който е открил трупа — каза Рийки.

„За първи път го чувам“. Карол се взираше в трупа, отбелязваше всяка подробност, питаше се каква последователност от събития е довела дотук младата жена.

— Някаква идея коя може да е? — попита тя.

— Засега не — отвърна Спенсър. — Имаме лек проблем с уличната проституция по пътя към летището. Предимно жени от Източна Европа. Възможно е да е от тях.

— Освен ако не я е докарал тук от града. От Темпъл Фийлдс — каза Пола.