— Ще предам на Стейси.
— Добре. Ще се радвам, ако поне нещо тръгне в правилната посока тази вечер.
— Неприятности ли имаш?
— Страхувам се, Пола. Имам чувството, че Карол лети презглава към някакво нещастие, а аз не мога да сторя нищо, за да й попреча.
— Това звучи доста мелодраматично, Тони — каза меко Пола. — А шефката няма особеност към мелодрамата.
— Боя се, че точно сега може да направи изключение.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Не, и не бива дори да се опитваш. Твоята работа е да арестуваш Ерик Флечър.
— Той може да почака.
Тони въздъхна.
— Точно в това не съм никак убеден, Пола. Забелязвам при него ескалация — едновременно съкращава периодите между отделните убийства и е склонен да поема повече рискове, когато избира жертвите си. Ако Кери не се поддаде скоро на исканията му, няма да му останат много варианти.
— И какво? Ще се самоубие, така ли? Ако реши да го направи, мога само да му пожелая успех — отвърна тя презрително. За разлика от Карол Пола не държеше особено престъпниците да бъдат оставяни живи. Винаги беше отдавала това на факта, че бе понесла повече загуби от шефката си. А може би причината беше другаде. Може би просто възгледите им по отношение на този фундаментален принцип се различаваха.
— Ако не успее да я уплаши, за да я върне вкъщи, му остава само да я прибере сам — каза Тони.
В настъпилото мълчание Пола осъзна смисъла на казаното от него.
— В такъв случай ще кажа на Стейси да побърза с адреса — каза тя тихо.
— Направи го. Надявам се тази нощ да измине без нови кръвопролития.
Карол премина през легналия полицай толкова бързо, че амортисьорите изскърцаха и тя задържа с усилие волана така, че колата да не кривне встрани. Ако някой следеше предаването на камерата, примигваща с червената си светлина над този участък, вероятно в този момент беше натиснал паникбутона. Хората, заселващи се в изолирани комплекси като Винтън Удс, си плащаха за охрана, защото не искаха по улиците край домовете им разни тъпанари да преминават през легнали полицаи с петдесет мили в час. Карол натисна спирачките и се опита да кара със скорост, която съответстваше повече на околния пейзаж, сякаш излязъл от „Степфордските съпруги“.
Докато шофираше между къщите, имитиращи архитектурния стил от епохата на кралица Ан, Карол не забеляза никакви признаци на живот. Действително, тук-там имаше осветени прозорци, в някои входни алеи имаше паркирани коли. Но единственото живо същество, което мерна, беше една лисица, измъкваща се уплашено от обсега на фаровете й, докато Карол завиваше в една пряка. Трябваше да признае, че ходът на Ванс беше много точен. Хората, които харесваха подобно бездушно съществувание, изобщо не биха забелязали, че в къщата до тях се е нанесъл беглец от правосъдието, стига той да караше скъпа кола и да не се появеше на прага им, за да поиска назаем малко мляко.
Тя спря край тротоара и започна да проучва картата, която бе въвела в смартфона си. Винтън Удс беше прекалено нов комплекс, за да фигурира в навигационната система на колата и, но Карол беше намерила картата на комплекса на сайта на строителната фирма изпълнител. Прецени къде се намира спрямо координатите на къщата на Ванс и потегли отново. Само след минути вече навлизаше в задънената уличка, където се намираше къщата му. Постара се маневрите й да изглеждат така, сякаш се беше заблудила, обърна колата във входната алея на една от съседните къщи и се насочи веднага обратно към главната улица.
Можа да хвърли само един бърз поглед на къщата, но не забеляза признаци на нечие присъствие. Тя продължи да се движи към края на улицата, обмисляйки наличните възможности. Искаше й се да огледа къщата по-отблизо, но не съществуваше лесен начин да го направи. По тези тротоари не се срещаха случайни минувачи. Не можеше да се натъкнеш на човек, упътил се нанякъде, защото просто нямаше накъде да се е упътил. По улиците нямаше паркирани коли, защото всяка къща си имаше своя входна алея и достатъчно гаражи за колите, които обитателите биха могли да притежават.
Тя продължи да шофира бавно по главната улица и забеляза, че къщата, издигаща се точно срещу входа към задънената уличка, беше потънала в мрак. В нейната входна алея нямаше и паркирани коли. Карол реши, че си струва да поеме риска, затова навлезе във входната алея и паркира колата пред гаража. Оттук нищо не пречеше на погледа й да преминава покрай съседите на Ванс чак до неговата къща. Беше идеалната позиция за наблюдение.