— Какво имаш предвид?
— Не ми се прави на света вода ненапита, Стейси. Аз съм най-добрият специалист по разпитите в този отдел, нито една човешка реакция не ми убягва. Покани го да излезете заедно някоя вечер. Животът е прекалено кратък. А и скоро вече няма да работим заедно. Може да се случи така, че после да не се виждате с месеци. Позволи му да забележи чувствата ти.
— Откачаш, Пола — отвърна неуверено Стейси.
— Не, не откачам. Аз съм твоя приятелка. Знам как едва не се разминах с Елинор, защото бях затънала до ушите в работа. Но тя ми даде шанс и аз не то пропуснах. И това промени живота ми. Трябва да направиш нещо подобно, Стейси. В противен случай Сам ще си тръгне, а ти ще съжаляваш. Той е леке и не те заслужава, но тъй като явно искаш него, а не друг, направи нещо по въпроса.
— Не трябваше ли да арестуваш някого? — попита Стейси, възвръщайки си отчасти самообладанието.
— Добре че ме подсети.
Стейси остави слушалката на мястото й и се вторачи в екрана на лаптопа. После се изправи и отиде до прозореца. Впери поглед в паркинга долу, прехвърляйки думите на Пола в мислите си. Оказваше се, че има неща, които човек не можеше да си изясни, взирайки се в екрана на компютъра.
— А дали наистина беше така?
52.
Ванеса Хил се протегна и си наля още една чаша вино, после отново се отпусна върху възглавниците на дивана. Обичаше този диван с плътната му, релефна дамаска, меките му възглавници и високите странични облегалки. Излежавайки се на него, се чувстваше като паша — каквото и да беше това — или като римлянин на пир. Обичаше да се сгушва сред възглавниците и меките завивки, да похапва нещо леко и да отпива с наслада от виното. Отлично съзнаваше, че подчинените й се отдаваха в почивките на всевъзможни сензационни предположения за личния й живот. Обаче истината беше друга — успехът и парите й бяха купили правото да постъпва така, както й беше приятно. А удоволствие за нея означаваше възможността да се наслаждава на собствената си компания, на хубаво червено вино и на онова, което предлагаха сателитната телевизия и внушителната й колекция от дискове. Пък и всъщност рядко й се удаваше възможността да се поглези така — една-две вечери седмично, това беше максимумът. Останалото време посвещаваше на изграждането на своята империя. Действително, вече имаше право да пътува безплатно в градския транспорт, но Ванеса все още нямаше намерение да се пенсионира.
Епизодът на „Момчетата от Медисън Авеню“ приключи, екранът потъмня и дойде ред на надписите. Тя се зачуди дали да изгледа още един епизод, но реши първо да види новините, а после да се върне към сериала. Изключи DVD–плейъра и улучи финалните кадри от поредния материал за размирици в Близкия Изток. Ванеса изпухтя. Колко лесно би се справила с тях! Нито един от тези хора не желаеше да каже онова, което мислеше. Навремето бе предположила, че ако Хилари Клинтън поеме външната политика на САЩ, това би довело до истински революционни промени, но в края на краищата всичко си остана същото. Дори говорителите, които четяха новините, изглеждаха отегчени. Единственият човек, който сякаш разцъфваше в подобни положения, беше онази невзрачна женица от Би Би Си, която се появяваше само когато нещо се оплескаше. Всеки, който видеше тази жена да се появява начело на екипа си близо до дома му, би трябвало да си вдигне чуковете и да си плюс на петите. Колкото и да беше пестелива, усмивката на Ванеса показа точно къде й бяха инжектирали ботокс.
— По-рано днес конефермата на някогашната телевизионна звезда Мики Морган е била обект на злонамерено посегателство — обяви говорителят малко по-оживено. Зад него разделеният на две екран показваше привидно идилична провинциална къща с конюшня до нея, а в съседство — снимка на Мики Морган в най-чаровния й вид, кръстосала прочутите си дълги крака пред дивана, на който седеше. „Не може да се мери с Ал Банкрофт31“, помисли Ванеса. — Служител в конюшните и два коня загинали при пожара, предизвикан във фермата й в Херефордшър. Единствено благодарение на бързата реакция на служителите в конефермата останалите ценни състезателни коне, отглеждани там за разплод, са спасени. Друг служител в конюшните, вдишал дим по време на пожара, е постъпил в болница. Не съществува опасност за живота му.
31
Американската актриса Ан Банкрофт (1931–2005) съблазнява героя на Дъстин Хофман в прочута сцена от филма "Абсолвентът ". — Б.пр.