— По-рано тази вечер ми се обади Пени Бърджес. Струва ми се, че беше по същия повод.
— Така ли? И какво каза?
— Не знам точно, не й обърнах внимание. Но като че ли беше убедена, че аз участвам в работата по някакъв случай. Че се работи по серийни убийства.
— Може и да е права. От вътрешната страна на китката и на трите жертви е написана една дума, вероятно татуирана „МОЯ“.
— И не са направили връзка между първите две? — попита невярващо Тони.
— Ако трябва да бъдем честни, едва вчера са имали възможността да направят връзката. Тялото на онази, която е била удавена, съвсем не е било в добро състояние. Било е предадено на Гриша съвсем наскоро и е трябвало да мине известно време, за да бъдат сигурни за какво точно става дума — Карол сви рамене и прокара пръсти през разчорлената си руса коса. — Трудно е било да се прецени за какво убийство става дума в първия случай. По тялото на убитата е имало и други татуировки, по ръцете също. Нямали са основание да предполагат, че думата „МОЯ“ има някакво по-специално значение от „БЕКЪМ“ например.
— А тази, последната? И на нейната китка ли пише „МОЯ“? Интересно.
— Поне така изглежда. Има много кръв, а също и оток, тъй като той я е приковал към кръста през китките… — Карол потръпна. — Но тук има нещо със сигурност. Затова Рийки ми се обади и ни прехвърли случая. Те ще се заемат с обичайните първоначални обиколки.
— Но така или иначе ще се пише на вашия бюджет. Ще се създаде впечатлението, че ти разхищаваш средства, а не Рийки. Жените, жертвите — те в северните квартали ли са живели? Или са работили на някакво място като Темпъл Фийлдс и само са били убити встрани от центъра?
— И двете са живели там. Работели са на дребно, по улиците, не на закрито.
— Млади? Или по-възрастни?
— Млади. И двете са били на наркотици — в което няма нищо чудно. И, разбира се, поради начина, по който са си изкарвали хляба, няма как да преценим дали са били насилени — тя вдигна ръка. — Знам, знам. Най-вероятно някъде ще има сексуален елемент.
— Невинаги е в обичайния смисъл на думата — Тони подуши чашата си и направи гримаса. — Винаги е по-вкусно на мястото, където го купуваш, нали? Ароматът на това нещо ми се стори прекрасен в Бретан. А сега ми мирише като онова, с което пълнят запалките — той отпи предпазливо. — Вкусът му е по-приятен от миризмата. Е, възнамеряваш ли да ползваш услугите на профайлър?
— Такова решение се налага от само себе си. Но Блейк няма да пожелае да ти плати хонорар, а аз нямам никакво намерение да работя с недодяланите продукти на националната полицейска академия — тя извърна очи към тавана. — Помниш ли онзи идиот, който ни изпратиха, когато работехме по убийствата „РигМароул“? Отличаваше се с емоционалната интелигентност на тухлена стена. Обещах на хората си никога вече да не се съгласявам на нещо такова. По-добре без профайлър, отколкото да се излагаме на опасността началникът да ни натресе подобен дръвник.
— А аз не ти ли харесвам? — попита Тони. Повдигнатите му вежди намекваха лекичко за двусмислието във фразата, но на Карол тези номера не й минаваха.
— Този вариант би бил разумен, ако действително искаме бързи резултати — тя посегна към бутилката и напълни отново чашата си. — Но няма начин да ми позволят да похарча толкова пари.
— Ами ако не ти струва нищо?
Карол се намръщи.
— Казвала съм ти го и преди. Отказвам да се възползвам от личните ни отношения…
— Каквито и да са те…
— Каквито и да са те. Ти си професионалист. Когато ползваме експерти, които не са на служба в полицията, е редно да им плащаме за услугите.
— „Работникът заслужава своята заплата“3 — цитира той, смекчавайки мрачния си тон с крива усмивка. — Обсъждали сме го и преди, и явно никой от нас няма да отстъпи. Аз казвам едно, ти разбираш друго — той махна с ръка, сякаш пропъждаше насекомо. — Струва ми се, че има начин да уредим нещата така, че аз да си получа хонорара и ти да се възползваш от експертните ми способности.
Карол пак се намръщи.
— И как си представяш тази работа?
Тони потупа носа си отстрани в стария жест, подсказващ, че пази нещо в тайна.
— Трябва да си поговоря с един човек в Министерството на вътрешните работи.
— Тони, може би си пропуснал да забележиш, но правителството се смени. Пари няма. Няма дори за абсолютно необходими неща, камо ли пък за луксозни артикули като например психолози профайлъри.