В такъв случай щеше да му се струва, че изгарянето на къщата не е достатъчно. Логично бе Карол да бъде първият човек, когото да пожелае да му отнеме. Това несъмнено би му причинило неизмеримо страдание. Но Ванс не можеше да убие Карол, защото му беше необходимо тя да страда продължително, за да изпита той търсеното удовлетворение. А дали онова, което бе сполетяло Крис, а не Карол би било достатъчно? Но ако и обезобразяването и осакатяването на Карол не би го удовлетворило, не оставаха много възможности. В живота на Тони нямаше много приятели. Имаше немалко познати, колеги, бивши негови студенти. Имаше шепа хора, които самият той приемаше като приятели, но с тях не го свързваше такава близост, каквато бе необходима за целите на Ванс. При това в очите на един страничен наблюдател тези хора надали биха били нещо повече от колеги. Ако излезеше някъде с Амброуз или Пола, в очите на хората те биха били просто колеги, решили да изпият по една–две бири след работа. Нищо особено. Само някой, който познаваше Тони значително по-добре, отколкото Ванс би могъл да го познава, би схванал какво значение имаха за него тези контакти. Когато обмисляше отмъщението си, Ванс дори не би се сетил за тях.
За него, ако разплатата беше истинска, тя би трябвало да засегне обекта в самата му същност. Тони разбираше атавистичния порив да си върнеш на другия, да го накараш да си плати с лихвите. Откакто се помнеше, майка му го беше използвала като изкупителна жертва. Омаловажаваше всичко, което той правеше, критикуваше го, присмиваше му се. Беше се постарала той да израсне без баща, без убежище, без обич. Изобщо не се беше интересувала дали той ще успее или ще се провали. И той бе израснал като емоционално ограничена дисфункционална личност, и психиката му беше спасена единствено благодарение на късчетата обич, дарени му от други хора, и на дарбата му да съпреживява.
Когато бе разбрал за първи път докъде е стигала Ванеса в лъжите и предателството си, се беше заклел никога повече да не размени и дума с нея. Но колкото повече бе привиквал към идеята да промени живота си и да приеме ръката, която Артър Блайт му протягаше от отвъдното, толкова повече му се искаше тя да разбере, че въпреки усилията й Артър не е бил съсипан. Че мъжът, когото тя бе прогонила от живота си, бе открил друг вид сила, сила, която можеше да се противопостави на негативната ярост у Ванеса. И че тази сила бе излекувала една съществена част от духа на Тони. Той не можеше да си представи нещо, което би я вбесило повече.
Затова и беше отишъл една вечер с колата до Халифакс и бе почакал тя да се прибере у дома. Тя се беше учудила на появата му, но го беше поканила да влезе. Беше й казал всичко, което имаше да й казва, и всеки път, когато тя се бе опитвала да го прекъсне, бе повишавал тон, успявайки да я накара да замълчи. В крайна сметка тя се отказа да го прекъсва, като вместо това продължи да го слуша с присмехулно-презрително изражение. Но Тони можа да разчете по езика на тялото й, че тя всъщност кипи от безсилен гняв.
— Никога повече няма да стъпя в тази къща — бе казал той тогава. — Никога повече няма да те вида. Няма да е зле да организираш своевременно погребението си, Ванеса. Защото нямам намерение да се заема дори с него.
И после си беше тръгнал с олекнало сърце — състояние, което дотогава му беше напълно непознато. Прекрасно беше да си върнеш за стореното зло. Напълно разбираше защо Ванс се стреми към подобно облекчение.
Тогава го обзе прозрение. Той беше отишъл в дома на майка си. Човекът, който го бе следил, не би могъл да има представа защо е отишъл там и какво се е разиграло в къщата. Той беше видял просто един съвестен син, посетил майка си и излязъл от дома й усмихнат и в добро настроение. Наблюдателят е съставил доклада си и Ванс бе стигнал до погрешен извод.
В този момент Тони разбра точно къде се намираше Джако Ванс.
53.
Пола пристъпваше от крак на крак, подръпвайки постоянно от цигарата си.
— Къде, по дяволите, са те? — попита тя, оглеждайки входовете на мръсносивата бетонна кула, докато чакаха. Над главите им се издигаха двайсет и един етажа, разделени на малки като кутийки апартаменти с тънки стени, боядисани с евтина боя, чиито влажни циментови подове бяха покрити с евтин, отлепващ се ламинат. Тук човек можеше да намери по-лесно краден телевизор, отколкото топла вечеря. Брадфийлдският вариант на „Блейд рънър“.