— Винаги закъсняват. Това е начинът им да си придават важност — измърмори Кевин, опитвайки се да намери някакво място под блока, където да не се чувства така, сякаш е застанал до перката на въздушен тунел. — Къде е Сам?
— Отиде в Темпъл Фийлдс, за да се опита да открие Кери. Човек никога не знае, може пък тя да е склонна да го натопи, за да си отмъсти за страданията, които й е причинявал през всички тези години. — Пола въздъхна и от устните й излезе дълга струя дим, която сякаш се разтвори направо в бетона. — Просто не мога да разбера как е възможно да си мълчиш, когато мъжът започне да насилва детето ти. — Кевин понечи да каже нещо, но замълча, забелязал как тя заканително поклати глава. — Познати са ми всички аргументи на феминистките, че такива жени биват пребивани и тероризирани. Но не е възможно да не знаят, че няма нищо по-лошо от това. Нищо не може да бъде по-лошо. Честно казано, не разбирам как тези жени не се самоубиват — всички до една.
— Доста сурово съдиш, Пола — каза Кевин, след като се убеди, че тя няма намерение да продължава. Вратата на асансьора се отвори със скърцане. Две момчета със спортни блузи с качулки и свлечени под кръста долнища на анцузи минаха покрай тях, влачейки крака, сподирени от мирис на канабис и сладко вино.
— Какво би направил, ако разбереш, че някой е насилвал децата ти, а жена ти е знаела и си е мълчала?
Кевин направи смутена гримаса.
— Глупав въпрос, Пола. Такова нещо не може да се случи в нашето семейство. Но разбирам какво искаш да кажеш. Просто човек трябва да е наясно, че между това да обичаш до лудост децата си и да ги насилваш, зее невъобразимо огромна пропаст. Радвам се, че не съм Тони Хил и че не ми се налага подобни гадости да заразяват мисленето ми. А като стана дума за Тони, знае ли някой какво прави той? Какво е станало след онази работа с къщата и така нататък?
Пола сви рамене.
— Не ми се вярва да се чувства добре. И то не само заради опожаряването на къщата, а и заради шефката. Освен това и той е разстроен заради Крис.
— Някакви новини за нея?
— Преди малко Елинор ми изпрати съобщение. Няма промяна, и доколкото разбирам, колкото по-дълго се запази това положение, толкова повече намалява опасността от тежко увреждане на дробовете й.
Двамата помълчаха известно време. После Кевин каза тихо:
— Когато дойде на себе си, вероятно няма да им е благодарна, че са спасили живота й.
Подобна мисъл бе минавала и през главата на Пола.
— Недей — отвърна тя. — Нека не се замисляме за това. Представи си само как ще се чувства шефката.
— А къде е тя всъщност?
— Нямам представа. Мен ако питаш, по-добре да не се намесваме в онази история. А ето и нашите хора — каза тя, сочейки към пасажа между сградите, по който се задаваха тичешком около дузина въоръжени полицаи в бойни униформи. Бронежилетки, фуражки, лост за разбиване на врати и полуавтоматично оръжие. Пола се обърна към Кевин.
— Ти ли поиска да са въоръжени?
— Не — отвърна той. — Това ще да е работа на Пийт Рийки — много е демонстративно.
Облечените в черно полицаи стигнаха до тях и ги заобиколиха, вирнали брадички в старанието си да подчертаят своята несломимост. По пуловерите им нямаше никакви знаци, отбелязващи чиновете или принадлежността им към някаква формация. Близостта им изнервяше Пола.
— Аз ръководя операцията — каза Кевин. — Ще действаме по старомодната система. Ще почукам на вратата, за да проверя дали Ерик Флечър си е у дома и дали ще ни отвори. Ако не стане така, ще почукате вие — той почука с кокалчетата на свитите си пръсти по лоста. — Да тръгваме.
И Кевин натисна копчето, за да повика асансьора.
— Би трябвало да се качим по стълбите — каза един от полицаите, вероятно водачът на групата.
— Както предпочитате — отвърна Пола. — Аз пуша по двайсет цигари дневно, а този Ерик живее на шестнайсетия етаж. Ще се видим горе — допълни тя и се мушна през отварящата се врата, последвана от Кевин. — Когато в далечното минало постъпих на работа, ангажиментите ми не бяха много по-различни от техните. Не намираш ли нещо обезпокоително в разликата?
Кевин се разсмя.
— Те са просто хлапета. Доста по-подплашени са от злодеите. Просто трябва да внимаваме да не влизат в пряк конфликт.