Двамата изчакаха край вратите на асансьорите елитният отряд да се появи откъм стълбите. Пола се възползва от възможността да изпуши още една цигара.
— Изнервих се — поясни тя, забелязала укорителния поглед на Кевин.
Отрядът най-сетне пристигна и полицаите заеха позиции навсякъде по етажа. Кевин и Пола тръгнаха по открития балкон, където се редяха вратите на апартаментите, и вятърът хвърли пръски дъжд в лицата им. Вратата на апартамент 16С беше пребоядисвана толкова много пъти и толкова зле, че с всички тези разноцветни петна, стекли се струи боя и засъхнали мехурчета приличаше на нещо, с което някой ексцентричен творец би могъл да кандидатства за наградата за модерно изкуство „Тейт“. В момента основният й цвят беше яркосин, с мръсни букви и цифри от бяла пластмаса.
Кевин почука на вратата и двамата незабавно чуха влачещи се стъпки в антрето. Вратата се отвори почти веднага и отвътре ги лъхна мирис на бекон и цигари. Човекът, който застана на прага, не би привлякъл на пръв поглед ничие внимание. Беше няколко инча по-висок от Пола, с рядка, сивкава коса, мека като на дете. Носеше джинси и тениска, от чиито ръкави стърчаха бледи ръце с отпуснати мускули. Лицето му беше по-закръглено от тялото, нямаше нищо забележително и в бледосините му очи. Но в поведението му веднага се забелязваше някаква напрегнатост. Ако се окажеха прави и той наистина беше убиецът, учудващото според Пола бе, че е успявал толкова лесно да убеди проститутките да тръгват с него. Тя знаеше от опит, че повечето от жените, работещи на улицата, инстинктивно разпознаваха клиентите, които бяха „не съвсем наред“. А според нея беше повече от очевидно, че Ерик Флечър в никакъв случай не е „наред“.
Представиха се и Кевин попита дали е удобно да влязат.
— За какво ви е да влизате? — попита Флечър. Гласът му беше глух, стържещ. Той наклони леко глава, гледаше ги въпросително, но не и предизвикателно.
— Искаме да поговорим с вас за дъщеря ви — каза Пола.
Той скръсти ръце на гърдите си.
— Нямам какво да кажа за дъщеря си. Тя вече не живее тук.
— Загрижени сме за нейната безопасност — каза Кевин.
Флечър изкриви устни в присмехулна усмивка.
— Е, аз пък не съм, Рижко.
— Имате ли кола, господин Флечър? — попита Пола с надеждата, че рязката промяна на темата ще го извади от равновесие.
— Вас какво ви засяга? Първо питате за дъщеря ми, сега пък ви интересува колата ми. Първо си изясни сама какво искаш, скъпа. Но ти всъщност не можеш, а? Нали си женска.
Той отстъпи назад и понечи да затвори вратата, но Кевин протегна рязко ръка напред и го спря.
— Можем да говорим у вас, а можем да ви отведем и в участъка — каза той. — Какво избирате?
— Знам си правата. Ако искате да ме принудите да дойда с вас в участъка, трябва да ме арестувате. Ако нямате заповед за арест, можете да се разкарате — ухили се иронично Флечър, забелязал погледа, който си размениха Кевин и Пола. Като че ли знаеше с колко малко доказателства разполагат и искаше да ги подразни.
Пола се изкушаваше да го арестува по подозрение в убийство. Дългогодишният опит й подсказваше, че съществува нещо, което той иска да скрие. Но ако го арестуваше, срокът щеше да започне да тече и щяха да разполагат само с трийсет и шест часа, през които да го разпитват, а след това трябваше или да повдигнат обвинение срещу него, или да го пуснат.
— Струва ми се, че ще се наложи да ни поканите да влезем — каза тя с най-резкия си тон.
— На мен пък не ми се струва така — отвърна Флечър. Категоричността на тона му вбеси Пола до крайност. Знаеше, че са на вярна следа и нямаше намерение да допусне той да се измъкне.
Пола вдигна свита длан към ухото си и извърна глава към площадката.
— Чувате ли, сержант? Май някой вика за помощ.
И пристъпи напред, докато вдигнатият й напред лакът не опря в гърдите на Флечър.
Сега вече Флечър започна да нервничи.
— Никой не вика за помощ. Дават „Мач на деня“, глупачке. Крещят феновете.
— Май сте права — отвърна Кевин и също пристъпи напред. Флечър трябваше да отстъпи или да се остави да го избутат встрани. Но той стъпи по-нашироко и не се отмести. Кевин се извърна и извика към площадката:
— Тук вътре някой вика за помощ!
А после вече всичко се превърна в смесица от черни петна, шум и движение. Пола притисна гръб към стената, а хората от елитния отряд повалиха Флечър на пода и му сложиха белезници. После нахлуха през коридора в дневната така, сякаш очакваха да видят призрака на Осама бин Ладен да се грее на газовата камина. Двама се върнаха обратно в коридора и отвориха първата врата. Пола видя част от баня, после единият полицай излезе заднешком и отвори рязко отсрещната врата. Двамата се заковаха на прага и единият каза: