— О, по дяволите!
Пола се промуши покрай тях и погледна вътре. Единственото, върху което се заковаваше погледът, беше двойното легло. Останки от женско тяло сякаш плуваха в червено море. Беше я рязал на ивици, на места плътта беше откъсната от костите. Както беше предсказал Тони, недокосната беше единствено главата. Разплискана и стекла се кръв беше изпъстрила стените с петна и ивици като в модерна инсталация. Пола се извърна. Задушаваше я мисълта за още един напразно погубен човешки живот. Тони се бе оказал прав и за още нещо. Задачата им не е търпяла отлагане. А те не бяха положили никакви усилия да действат спешно.
Кевин рецитираше стандартните предупредителни фрази над проснатото тяло на Флечър. Един от полицаите викаше по радиостанцията пълен екип специалисти по оглед на местопрестъпление, друг се беше свързал с участъковия началник Рийки и му описваше какво бяха открили. „Ако на това му викат «славен финал», могат да си го заврат отзад“, мислеше Пола.
Двете ченгета, застанали на прага на спалнята, се върнаха в дневната. Пола ги последва, и влизайки в прашната, разхвърляна стая, погледна разсеяно към телевизора.
— Наистина е „Мачът на деня“ — каза тя уморено. — Трябва да съм сбъркала.
На лично място до телевизора беше поставена снимка в рамка. Момичето на снимката беше по-младо с няколко години, но нямаше никакво съмнение, че жената на леглото беше Кери Флечър.
— Трябваше да се прибере у дома! — крещеше Флечър. Нищо нямаше да се случи, ако се беше прибрала у дома!
Тони успя да вземе завоя със скърцащи гуми, навлезе в кръговото, изви с все сила волана и скоро отново летеше по главния път, но в обратна посока. Веднага щом стана възможно да отдели едната си ръка от волана, той посегна към телефона и натисна клавиша за повторно набиране, за да говори с Амброуз. Но беше прехвърлен незабавно на гласовата поща — също както бе станало с Карол.
— Моля те, недей! — простена той. — Това е пълна глупост — чу се сигналът за запис. — Алвин, обажда се Тони. Знам къде е Ванс. Моля те, обади ми се веднага щом можеш.
Още пет мили обратно, докато излезе на М62, после няколко мили до завоя към Халифакс. Ами ако беше закъснял? Как щеше да живее с тази мисъл?
Телефонът му иззвъня и го изтръгна от размислите. Разнесе се далечен глас, прекъсван от припукване.
— Доктор Хил? Обажда се детектив Сингх. Аз отговарям на повикванията за сержант Амброуз, защото той шофира и предпочита да не се разсейва. Казвате, че знаете къде е Ванс.
— Дайте ми Алвин. Това е важно, нямам време да обяснявам всичко от начало.
На фона се чу неясна реч. После екна плътният глас на Амброуз:
— Да му се не види, какво става, докторе? Мислех, че няма никакво съмнение за Винтън Удс!
— Наистина се е установил там, но в момента се намира на друго място.
— И къде се намира в момента?
— Мисля, че е в къщата на майка ми — каза Тони. — Трябва му да пролее моя кръв, Алвин. Тухлите и хоросанът са само началото. А аз нямам друг кръвен роднина освен майка си.
— Целият ми екип е на път към Винтън Удс. Защо си толкова сигурен, че той не е там?
— Защото Карол Джордан е там и твърди, че къщата е празна.
— Можеш ли да й вярваш?
— Да — Тони дори не се замисли. Макар вече да не понасяше присъствието му, Карол не би го излъгала за нещо толкова важно.
— И смяташ, че той сега е в дома на майка ти? Разполагаш ли с някакви доказателства за това, докторе?
— Не — каза Тони. — Заключението ми се основава единствено на това, че цял живот се занимавам с хора с болна психика като Ванс. Казвам ти, той има нужда да окървави ръцете си. След като уби брата на Карол, логичната следваща стъпка е да посегне на майка ми — нямаше смисъл да обяснява, че Ванс вероятно е изтълкувал неправилно отношенията между Тони и Ванеса. — В момента пътувам натам. Остават ми петнайсетина минути, докато стигна до къщата.
Настана дълго мълчание, прекъсвано само от пукането на статичното електричество, после Амброуз каза: