Тя постави още три снимки на дъската. На двете се виждаха човешки китки с доста ясни татуировки на тях; онова, което се виждаше на третата, би могло да е къс от произволна материя с букви на него. Но и в трите случаи буквите съставяха думата „МОЯ“. Пола се обърна, за да застане отново с лице към колегите си.
— Това, което превръща случая в наш, е вероятността той да е трети от поредица. Връзката между трите е татуировката на китката. Това и фактът, че и трите са били открити в северния регион, където е по-необичайно да се откриват мъртви проститутки.
— Защо да е необичайно? — от всички тях Крис Дивайн бе най-малко запозната със социалната география на Брадфийлд, тъй като преди това бе работила в лондонската полиция.
— Най-активен е уличният живот около Темпъл Фийлдс, в центъра на града — отвърна Кевин. — Има и още няколко средища по главните изходни артерии на града, но общо взето, северните квартали са чисти.
— Човекът от Северния участък, с когото държа връзка, е някой си сержант Франи Райли — каза Пола. — Той ми каза, че напоследък се събирали проститутки около строителната площадка на новата болница. Били около половин дузина жени и се навъртали в района, където работниците си паркирали колите. Според него били предимно източноевропейки, вероятно докарани тук от трафиканти на хора. Но първите две убити са местни жени, така че може и да не са свързани с това място. — Още една снимка — този път на нея се виждаше уморено лице с хлътнали очи, изпъкнали скули и плътно стиснати устни. Никой не изглежда добре на моментна фотография, но тази жена изглеждаше действително много зле.
— Това е първата жертва, Кайли Мичъл. Двайсет и три годишна. Наркоманка. Пет пъти осъждана за предлагане на секс, един път — за притежание на малко количество наркотик. Работила е най-вече в периферията на Темпъл Фийлдс, но е израснала в блоковите жилища в Скенби, което е точно в Северния регион, Крис. Била е удушена и захвърлена под надлеза на околовръстния път преди три седмици — Пола кимна към Стейси. — Стейси прехвърля файловете в нашата мрежа.
Усмивката на Стейси беше толкова мимолетна, че ако някой бе мигнал, нямаше да я забележи.
— Ще бъдат на разположение в края на брифинга — каза тя.
— Кайли има обичайната потискаща история. Прекъснала училище, останала без всякаква квалификация и с огромно желание за купон. Скоро вече предлагала секс срещу дрога, после излязла да работи на улицата, за да може да се снабдява с наркотика, към който вече била привикнала. Родила на двайсетгодишна възраст, детето незабавно било оставено в дом за сираци, и било осиновено шест месеца по-късно — Пола поклати глава и въздъхна. — Що се отнася до проституцията, Кайли е била на най-ниското ниво в хранителната верига. Вече била навлязла във фазата, след която няма връщане назад. Нямала постоянно местожителство, нито сводник, който да се грижи за нея. Била е лесна плячка за някой, който е търсел да си достави наслада от възможно най-ужасния вид.
— Колко ли пъти съм чувал тази история? — тонът на Сам беше също толкова отегчен, колкото и изражението му.
— Прекалено много пъти. Вярвай ми, Сам, никой не би бил по-щастлив от мен, ако имаше начин никога вече да не чуваме нещо подобно — каза Карол. Упрекът беше недвусмислен. — Какво знаем за движенията й през последните дни на живота й, Пола?
— Не знаем много. Тя дори не е имала уговорка с някое от другите момичета да следи къде и с кого отива. Всеизвестно било, че изобщо не полагала никакви грижи за себе си. Била готова на всичко, дори не си давала труда да ползва презервативи. Останалите момичета били вдигнали ръце от нея. А може и тя да е престанала да общува с тях, не е съвсем ясно как точно са се развили нещата. Вечерта, когато била убита, я видели към девет часа на Кампиън Уей, в единия край на Темпъл Фийлдс. Предполагаме, че няколко от редовните проститутки в района са я предупредили да се разкара от техния участък. И това е. Не се знае нищо повече до момента, когато са я открили под надлеза.
— Какво казват от съдебна медицина? — попита Кевин.
— Намерили са следи от семенна течност от четири различни източника. Никой от тях не е въведен в нашата база данни, така че това би имало някаква стойност едва след като успеем да намерим заподозрян. Като изключим това, единствената ни следа е татуировката. Направена е след смъртта, затова кожата не е възпалена.