Още преди Карол да намери отговор на това необичайно предизвикателство, вратата на стаята се отвори рязко. На прага, разчорлен, с наполовина измъкната от колана риза и стърчаща яка на сакото, стоеше Тони Хил. Той се озърна като обезумял, докато погледът му най-сетне откри Карол. Пое си рязко дъх и каза:
— Карол, трябва да поговорим.
В погледа на Карол нямаше и помен от приятелска търпимост.
— Прекъсваш брифинг за убийство, Тони — каза тя с леден тон.
— Брифингът може да почака — заяви той, влезе в стаята и остави вратата да се притвори тихо зад него. — А онова, което трябва да ти кажа, не може.
10.
Един час преди тези събития Тони седеше в любимото си кресло с конзолата за електронни игри в ръце, пръстите му танцуваха по клавишите — така си запълваше времето, докато настанеше часът, в който би имал основание да разчита, че ще открие Пиърс Ламбърт в офиса му в Министерството на вътрешните работи. Чуруликането на мобилния телефон наруши концентрацията му и колата изскочи от шосето сред писък на спирачки и скърцане на гуми. Той изгледа мрачно слушалката на масата до него. За първи път кой знае откога бе имал отлична възможност да стигне до най-високото ниво в играта, и сега тя беше пропиляна. Пусна джойстика и сграбчи телефона, отбелязвайки, че денят вече е напреднал достатъчно, за да може да се обади на Пиърс. Щеше да го направи веднага след като приключеше с човека, който му се обаждаше.
— Ало? — гласът му прозвуча доста враждебно.
— Ти ли си, Тони? — човекът отсреща говореше точно като министър от кабинета на торите — замаскирайки съзнателно изискания си акцент. Малко по-суеверен човек от Тони би изтръпнал. Тони само отдалечи слушалката на няколко инча от лицето си и се смръщи, после отново я притисна към ухото си.
— Пиърс? Наистина ли си ти?
— Позна, Тони. Рядко включваш толкова бързо.
— Това е, защото рядко си на първо място в мислите ми, Пиърс.
— А днес съм, така ли? Бих го приел като комплимент, ако не бях толкова добре запознат с начина ти на мислене. Та защо съм на преден план в съзнанието ти?
Нямаше особена причина едно обаждане на Пиърс Ламбърт да разстрои Тони. Но опитът му говореше, че едно обаждане на висш държавен служител рядко е свързано с радостни новини.
— Първо кажи ти — отвърна Тони. — Ти плащаш разговора.
— Боя се, че трябва да ги съобщя нещо доста обезпокоително — каза Ламбърт.
„Туйто“. В случаите, когато личности като Ламбърт употребяваха думи от рода на „обезпокоително“, повечето хора биха прибягнали до нещо от рода на „кошмарно“, „ужасяващо“ или „потресаващо“.
— Е, и какво е то?
— Свързано е с Джако Ванс.
Тони не бе чувал това име от години, но то не бе изгубило способността си да предизвиква у него призляване. Джако Ванс беше очарователен психопат без помен от съвест. С това той не беше уникален в очите на Тони предвид обширните му познания за тъмната страна на човешкото поведение. Но разрушителната сила на Ванс бе помела надеждата и обещанията в живота на човек, когото Тони бе познавал лично. Ванс бе съумял да унищожи способността на хората да се доверяват по начини, които малцина биха могли да си представят, преди да бъде огласено ужасното му дело. Принципите на Тони винаги го бяха карали да прилага в професията си съчувствие и съпреживяване. Но сред немалкото хищници, които го бяха докарвали близо до опасността да загуби тези свои качества, Джако Ванс бе този, който не успя само на косъм. Що се отнасяше до Джако Ванс, единствената свързана с него новина, която Тони би желал да чуе, беше новината за неговата смърт.
— Какво е станало? — попита той. Тревогата накара гласа му да зазвучи остро.
— Изглежда, че е успял да избяга — каза Пиърс с такъв тон, сякаш се оправдаваше. Тони можеше да си представи измъчената му усмивка, тревогата в очите му и начина, по който опипваше възела на вратовръзката си в опит да си възвърне самообладанието. Точно в този момент Тони изпитваше желанието да сграбчи същата тази вратовръзка и да дърпа много здраво.
— Избягал? Как, по дяволите, е могло да се случи това?
Гневът го завладя за секунди.
— Заел мястото на друг затворник, който бил получил правото на еднодневен отпуск и трябвало да прекара деня в една местна фабрика. Представителката на социалните служби, която трябвало да го съпровожда, не се явила, и по всичко личи, че Ванс е нападнал шофьора на таксито, който го карал към фабриката, а после избягал с таксито.