— Господи боже! — изкрещя Тони. — Как, в името Божие, той изобщо е бил допуснат в близост до затворници, които биха могли да получат билет за временно освобождаване? Как е могло да се случи?
Ламбърт се покашля.
— От два месеца той бил прехвърлен в терапевтичното крило на затвора „Оукуърт“. Според всички е бил образцов затворник. Бил такъв от години.
Тони отвори и затвори уста няколко пъти. Търсеше подходящите думи, но не беше способен да ги намери.
— По нищо не е личало, че Ванс готви нещо такова — продължи Ламбърт със спокоен и невъзмутим глас.
Тони си възвърна дар слово.
— Пиърс, можеш ли да ми обясниш какво е търсел изобщо Ванс в крило, където затворниците са подлагани на групова терапия? Та той има доживотна присъда — иде ми да се разплача! Защо е заел нечие място във възстановителна програма, предвидена за хора, които са осъзнали престъпленията си? Хора, които се подготвят за освобождаването си? Хора, чието бъдеще не е зад решетките? Отговори ми, дявол да те вземе! Кой го е поставил на това място, където е можел да се възползва от положението си? Място, където е можел да манипулира хората за своите цели? Идеалното шибано място, от което да се възползва човек като него!
Ламбърт въздъхна тежко.
— Естествено, ще има разследване. Психологът, работещ с него, представи убедителни аргументи в полза на преместването му в крилото за групова терапия. Той е категория С от две години насам, нали разбираш.
— Категория С ли? — избухна Тони. — След всичко, което е направил? Бог знае колко момичета на ученическа възраст са обезобразени и зверски убити, а свалят категорията му от А на С?
— Технически погледнато, той излежава една-единствена доживотна присъда само за едно убийство.
— Да не говорим за това, че е убил и служителка на полицията — продължаваше Тони, без да обръща внимание на отговора на Ламбърт. — Служителка на полицията, която се опитваше да направи така, че да не умират повече момичета.
— Независимо от това, ние можем да наказваме единствено за това, което сме в състояние да докажем. А апелативният съд постанови, че няма достатъчно основания за присъдата за убийството на детектив Боуман. Както вече казах, Ванс е бил образцов затворник. Управителят на затвора, където е лежал преди, упорстваше докрай, но нямаше основания властите да не снижат категорията, маркираща степента, до която той представлява заплаха за обществото — Тони долови нотка на раздразнение в тона на Ламбърт. Добре беше да знае, че не само той изпитва възмущение от чутото. — Адвокатът му заплашваше с хартата на човешките права, и ти знаеш не по-зле от мен как би се развил случаят. Затова и Ванс получи категория С и беше преместен в затвора „Оукуърт“.
— Психологът… жена ли е?
— Всъщност да — отвърна учудено Ламбърт. — Но е много компетентен специалист.
— И съвършено податлива на чара на Джако Ванс — каза натъжено Тони. — Ако някой ме беше попитал, бих настоявал жените от персонала на затвора изобщо да не бъдат допускани до Ванс. Той е умен, очарователен, и умее да кара и мъжете, и жените, но особено жените, да повярват, че за него са единствени и неповторими. Сигурно е говорил за разкаяние, отговаряйки на нейните очаквания, и е питал какво лошо би имало в това да бъде преместен в една общност, където ще му се помогне да преодолее спомена за миналото? Че макар да не му предстои да се върне в обществото, системата му дължи тази малка милост — Тони изсумтя отвратено. — Бих могъл да напиша сценария, по който е действал, Пиърс.
— Убеден съм, че би могъл, Тони. За съжаление няма механизъм, по силата, на който хората, участвали в залавянето на престъпника, да имат отношение към онова, което става с него, когато той вече е в затвора.
Тони скочи от мястото си и започна да крачи из стаята.
— И е успял да се представи за друг затворник, достатъчно умело, за да се измъкне от „Оукуърт“? Как, по дяволите, е успял? Искам да кажа, той е същински прототип на Едноръкия от „Беглецът“. Има протеза, да му се не види. Да не говорим пък че предаването му беше в праймтайма. Милиони хора биха могли да го разпознаят незабавно. Как е възможно надзирателите, които са били на смяна, да не са разпознали проклетия Джако Ванс?
— Не си в течение, нали? Не помниш ли, че Ванс заведе дело срещу Министерството на вътрешните работи, позовавайки се на хартата за правата на човека…