Ламбърт беше възстановил душевното си равновесие. Искането му имаше силата на настояване, но тази сила си оставаше прикрита.
— В най-добрия случай ще мога само да гадая — каза Тони. Когато си имаше работа с високопоставени представители на държавния апарат, опитът го караше да не им вдъхва излишни надежди, та после да има за какво да го упрекват.
— Резултатите от твоите гадания са подобри от трезвите преценки на повечето ти колеги.
„Така е, помисли си Тони, когато не успееш по друг начин, прибягваш до ласкателство“.
— Мога да кажа едно нещо, дори още преди да съм прегледал досието…
— И то е?
— Не знам къде се намира напоследък Мики Морган, но се налага да я откриете и да я предупредите, че Ванс е на свобода. Съгласно начина, по който Ванс възприема света, тя все още е негова съпруга. Няма значение, че бракът поначало е бил недействителен и че тя е поискала официалното му анулиране. Що се отнася до него, тя го е предала. А той не обича да осуетяват намеренията му — Тони престана да крачи и опря чело на вратата. — Както всички ние можахме да се убедим на свой гръб последния път. Той е убиец, Пиърс. Всеки, който някога се е опитвал да му попречи, сега е изложен на сериозна опасност.
Настана кратко мълчание. Когато Ламбърт заговори отново, в гласа му се долавяше непозната за Тони мекота.
— А нима това не включва и теб, Тони? Теб и главен инспектор Джордан? Тъкмо вие успяхте да го заловите. Вие и вашият екип от обучаващи се профайлъри. Ако си на мнение, че той ще тръгне по дирите на хората, които според него носят вина за присъдата му, нима ти няма да си на първо място в списъка?
Доказателство за пълното отсъствие на самовлюбеност у Тони бе фактът, че онова, което безпокоеше Ламбърт, все още изобщо не му беше хрумнало. Годините на работа като клиничен психолог го бяха научили да заравя толкова надълбоко мисълта за собствената си ранимост, че от време на време сам преставаше да я забелязва. И макар че познаваше до голяма степен пукнатините в бронята на Карол Джордан, беше така привикнал да приема, че тя самата е най-големият си враг, че започваше да забравя съществуванието и на други заплахи, заплахи, които можеха да подкопаят устоите й далеч по-сериозно от собствените й слабости.
— Не ми беше минало през ум — каза той, поклащайки глава. Не искаше да приеме, че и той е възможна мишена. Защото приемеше ли това, всичко би било опорочено и разкривено от страшния въпрос на кого би посегнал сега Ванс.
— Струва ми се, че не бива да пропускаш и такава вероятност — каза Ламбърт. — Ще наредя да качат файловете в компютъра и ще ти изпратя кода за достъп. Ще ти се обадя отново веднага щом имаме новини от полицията на Северен Йоркшър.
— Не съм казал…
— Но ще го направиш, Тони. Знам, че ще го направиш. До скоро.
И той затвори телефона. За миг Тони се запита дали да не се обади на Карол. Но винаги беше за предпочитане да предадеш лично подобни новини. Той сграбчи ключовете за колата и сакото си, и тръгна към вратата. Беше изминал вече половината път до централата на полицията в Брадфийлд, когато се сети, че имаше свои причини да потърси Пиърс Ламбърт. Но въпреки искреното му убеждение, че един човешки живот не може да се оценява по-високо от друг, спасяването на Карол Джордан за него винаги щеше да бъде на първо място.
Този извод не допринесе към душевното му спокойствие, но нямаше как да го заобиколи.
11.
Тони пристъпи по-напред в стаята, приковал поглед в Карол.
— Съжалявам — каза той. — Но се налага да разговаряме. Насаме.
Когато Карол забеляза колко е сериозен, раздразнението, изписало се по лицето й, отстъпи място на недоумение. През всичките тези години, откакто се познаваха, Тони никога не се беше проявявал като паникьор. Какъвто и да бе поводът за това прекъсване, не можеше да е нещо незначително.
— Влез в кабинета ми — каза тя, кимвайки към отворената врата. Тони продължи натам, без дори да поспре за миг. Карол въздъхна и разпери ръце пред колегите си в израз на безпомощност. Всички в екипа й бяха привикнали към ексцентричностите на Тони, но тя все още се вбесяваше, когато той влизаше така, сякаш притежаваше всичко — и всички — тук.
— Както вече казах: Кевин, ти ще разговаряш с момчето, което е делило апартамента със Сузи Блак. Струва ми се, че ще е добре да вземеш със себе си Пола. Сам, поговори с доктор Шаталов за снимка, която бихме могли да ползваме за идентифицирането. Крис, поработи със Стейси, за да осъвремените информацията на таблата в съответствие с наличните файлове. И не забравяйте машините за татуировка — Карол хвърли поглед през рамо и забеляза, че Тони вече крачи нетърпеливо из кабинета. — Ще се върна — добави тя уморено.