Карол забеляза болката в очите му, съзнавайки, че той за пореден път завърта ножа в раната си. Не само импотентността му се бе изправяла между тях двамата през годините, но тя със сигурност не беше подпомогнала отношенията им.
— Ти не си жалък нещастник — каза тя сухо. — Престани да се самосъжаляваш. Но разбирам това, което казваш за Мики — начинът, по който тя реши да се отърве от Ванс, го е превърнал в посмешище, и то в най-добрия случай.
— В неговите очи това е бил умишлен ход — каза Тони. — Но ми се струва, че той няма да се насочи първо към нея. Онова, което тя направи, беше вторично, така да се каже. Истинските злодеи за него са онези, които го лишиха от живота, на който беше навикнал.
— Тоест ние — отбеляза Карол. Тревожността и започваше да се покачва, наближавайки нивото на паника. Наистина имаше нужда да пийне нещо.
— Струва ми се, че за нас се отваря едно малко прозорче, от което може да се възползваме, преди той да предприеме нещо — каза Тони. — Ванс никога не е поемал излишни рискове. Той ще предпочете да си отпочине и да се убеди, че плановете, които е кроил в затвора, могат да се реализират и на практика. Това дава на всички ни време да реорганизираме начина си на живот и да си осигурим убежище.
Карол го изгледа стъписана. Представата да отстъпи пред страха си й прозвуча като проклятие.
— Да се крием? Ти да не си луд? Трябва да останем по местата си и да работим с хората, на които ще бъде възложено да го търсят.
— Не — възрази Тони. — Това е последното място, на което трябва да бъдеш. Трябва да бъдеш на място, където той няма да те потърси. На половин път към върха на някоя планина в Уелс, или на някоя оживена лондонска улица. Но със сигурност не и в екипа по издирването — именно те са хората, които той ще наблюдава най-старателно. Карол, искам всички ние да оцелеем от това. И най-добрият начин да го постигнем, е да не се навираме между шамарите, докато не хванат Ванс и не го върнат там, където му е мястото.
Карол го изгледа яростно.
— Ами ако не го хванат? Колко време ще прекараме в укритие? Колко дълго ще трябва да не водим нормален живот, очаквайки да ни кажат, че е безопасно да се появим?
— Ще го заловят. Той не е Супермен. Тъй като е бил дълго в затвора, няма представа, че междувременно сме заживели в постоянно контролирано общество.
Карол изсумтя презрително.
— Така ли мислиш? Необоримите доказателства, благодарение на които беше осъден, се дължат на ранни версии на инструментите за наблюдение, с които разполагаме сега. Струва ми се, че той отлично съзнава какво има вън от затвора. Ако е бил в отделение за групова терапия, значи е разполагал с телевизор и радио, а може дори да е имал ограничен достъп до интернет. Тони, Ванс знае точно от какво трябва да се пази и е съставял плановете си, имайки това предвид.
— Тогава това е още едно основание да се пазиш — настоя упорито Тони и удари с длани по облегалките на стола. — Дявол да го вземе, Карол, не искам това побъркано копеле да ми отнеме още някого.
Не се опитваше да контролира изражението си и тя си спомни колко лично бе приел смъртта на Шаз Боуман. Вината, която пое на собствените си рамене, му беше тежала с години, не на последно място защото съдът допусна Ванс да избегне последиците на това свое особено жестоко деяние.
— Няма да изгубиш никого — каза тя. Гласът и беше мек и топъл. — Няма да стане като последния път. Но ченгета като нас не се крият от животни като Джако Ванс. Хора като нас тръгват по следите им — тя вдигна ръка, за да го възпре, когато той отвори уста, за да каже нещо. — И аз не казвам това в духа на някаква глупава, безразсъдна смелост. Казвам го, защото вярвам в думите си. Ако допусна страхът да ме завладее, по-добре да напусна работа още сега. За ново начало пък да не говорим. Единственото, което бих виждала пред себе си, би било едно ранно пенсиониране.
Тони въздъхна, съзнавайки, че е победен.
— Не мога да те принудя — каза той.
— Не, не можеш. А ако останалите не са се променили страшно много през изминалите десетина години, няма да успееш да принудиш и тях. Трябва да се заемем с преследването му.
Тони сгърчи лице в болезнена гримаса.
— Моля те, не прави това, Карол. Моля те. Предупреди останалите, разбира се. Но просто продължи да се занимаваш с обичайната си работа. Остави преследването на хора, които той не си е поставил за цел да убие.