– Да, издъни се, но глупостта не е кой знае какво престъпление.
Всички погледнахме към Тори. Аз спрях да дишам под тежестта на погледите на
възрастните върху нас, защото знаех, че по този въпрос трябва да стигнем до съгласие.
– Тъй като се връщаме за лелята на Клоуи, Рей също ще бъде спасена – каза Тори. – И
двете трябва да бъдат спасени. Групата „Едисън“ може и да не представлява шайка
отмъстителни маниаци убийци, но майка ми прави изключение и когато тръгнахме,
забелязах, че тя никак не харесва д-р Фелоус.
– Не мисля, че... – започна Ръсел.
– Време е да минем на скучната част – подхвърли Андрю. – Деца, защо не се качите и не
огледате и другите стаи. Сигурен съм, че всеки ще си хареса по една.
– И така сме си добре – отвърна Саймън.
Андрю погледна към останалите. Искаха да излезем от стаята, за да обсъдят и решат
насаме дали да ни помогнат, или не.
Щеше ми се да изкрещя. „Какво има толкова да се обсъжда? Хората, за които сте
работили, убиват деца. Вашата мисия не се ли състои в това да се убедите, че работата им не
наранява никого? Стига сте яли понички, направете нещо!“
– Защо не... – започна Андрю.
– Добре сме си – чу се ръмжене в отговор.
Това беше Дерек, чийто тон казваше: „Говоря съвсем сериозно“, ала внезапно в стаята се
възцари тишина. Всички очи се обърнаха към него, всеки поглед бе остър и бдителен.
Дерек извърна очи и измърмори:
– Искате да излезем ли?
– Моля ви – отвърна Андрю. – Би било по-лесно...
– Няма значение.
И Дерек ни поведе навън.
5
В коридора Дерек се обърна.
– Вие отидете да намерите друга стая за Тори. Аз ще си взема още понички.
Двамата със Саймън се спогледахме. Колкото и да обичаше да яде, в момента последното
нещо, което Дерек си мислеше, бе да напълни корема си. Всъщност той казваше: „Вземете
Тори и се омитайте оттук, за да мога да подслушам какво си говорят“. Като върколак той
можеше да ги чуе и от кухнята.
– Остави ми малко шоколад – каза Саймън, докато отвеждаше Тори и мен към стълбите.
– Не бива да ядеш...
– Само те дразня – подметна Саймън в отговор. – Хайде, Тори. Да ти намерим една хубава
стая, само за теб.
Както се оказа, Тори искаше да остане при мен. Не че го заяви направо, разбира се. Тя
огледа другите възможности и се заоплаква, че стаите били прашни и че накрая пак ще
трябва да остане при мен. Предложих аз да отида в друга стая. Тя ми заразправя колко хубава
била тази и как трябвало да се науча да защитавам интересите си. Реших, че е време да взема
един душ.
Душът щеше също да ми даде възможност да отмия нетрайната боя от косата си. Когато
избягахме от Лайл Хаус, казаха на баща ми, че съм направила точно това – избягала съм и ме
няма. Той нямаше представа, че ме бяха хванали почти на мига и ме бяха отвели в
лабораторията на групата „Едисън“. Нито знаеше какво представлява групата „Едисън“, нито
какво означава некромант. За него дъщеря му, шизофреничката, бе избягала от групата у
дома си и сега живееше по улиците на Бъфало. Беше предложил и награда за залавянето ми.
Награда от половин милион долара.
Исках да знае, че съм добре. Боже мой, наистина исках. Но леля Лорън заяви, че е по-
безопасно да не научи истината, и Дерек се съгласи. Така че засега аз наистина с всички
сили се мъчех да не мисля колко щеше да се тревожи. Щях да му изпратя съобщение още
щом това станеше възможно. Междувременно, предложената от него награда се превърна в
проблем.
Моята руса коса с ягодов отблясък лесно се забелязваше, още повече че преди да ме
транспортират до Лайл Хаус, аз бях добавила червени кичури. Дерек ми бе купил нетрайна
боя. Черна на цвят. Бях доста бледа за черна боя и сега изглеждах досущ като некромантка:
бяла кожа и смолисточерна коса. Ала за щастие боята лесно се отмиваше. Поне така ми се
струваше.
Тори ме последва по коридора, като ми даваше съвети как да махна боята от косата си и
играеше ролята на първа моя помощничка само две минути след като ме бе нарекла
„чернилка“. През последните дни това не бе чак толкова лошо, щом говорим за Тори. Тя бе
започнала да се придвижва сантиметър по сантиметър по пътя към сближаване с мен, като
се има предвид, че двете с нея би трябвало да сме смъртни врагове.
Но сега беше дружелюбна.
– Не я мий повече от три пъти, иначе косата ти ще заприлича на слама. Видях климатик
някъде тук. Използвай го, за да я издухаш и да улегне.