– Ще ви отнема само секунда. Дерек? Моля те.
Тя му махна с ръка от отсрещната страна на стаята. Тори и Саймън спореха относно
правенето на магии, а Лиз беше в коридора, така че никой друг не забеляза нищо. Леля
Лорън каза нещо на Дерек. Каквото и да е било то, на него не му хареса, погледът му се
стрелна към мен, той свъси вежди и поклати глава.
Дали го съветваше да стои далеч от мен? Надявах се да се бе уверила, че той не е опасен,
може дори да е забелязала какво чувствам към него, ала в същото време предполагах, че
надеждите ми са твърде нереални.
Щеше ми се да отида при тях и да се намеся, но преди да го направя, Дерек престана да
спори. Успокои се, наведе глава, косата му падна на лицето и той потъна в мисли. После
бавно кимна. Тя се протегна и взе ръката му, наведе се да му каже още нещо, а лицето се
изопна от напрежение. Дерек продължаваше да гледа надолу и да кима с глава. Рекох си, че
казва тъкмо онова, което тя иска да чуе, за да можем да се измъкнем оттук, ала трябва да
си призная, че се почувствах много по-добре, когато той дойде право при мен и изръмжа:
– Готова ли си?
Отстранихме се, когато леля Лорън взе Тори и Саймън.
– Каза ти да стоиш далеч от мен, нали? – попитах го аз.
Той замълча, после отвърна:
– Да.
Стисна ми ръката скришом от леля Лорън.
– Всичко е наред. Добре сме.
Отправихме се към коридора.
* * *
Най-голямата ни тревога бе шумното прещракване на ключалката, ала Дерек се ослуша и
ми направи знак да я отворя, докато мъжете разговаряха. После ни поведе, в случай че
случайно някой влезе през изхода. Аз вървях след него, Саймън след мен, а Тори и леля
Лорън ни следваха.
Тези десетина метра сякаш бяха десет километра. Копнеех да хукна към вратата, да я
отворя и да изчезна; ала трябваше да се движим тихо, което означаваше мъчително бавно.
Бяхме изминали около три метра, когато някой се обади от военния щаб:
– Имаме пробив, господине. Периметърът е нарушен.
– Къде?
Дерек набра скорост, но съвсем слабо.
– Почакай – отвърна мъжът. – Изглежда е точно пред...
– Клоуи? – проехтя високият шепот на леля Лорън по целия коридор.
Извърнах се и я видях да подтичва в другия край – към стаята, където беше екипът на
„Едисън“ и хората на кабалите. Тя отново ме повика по име, сякаш ме търсеше.
Зинах. Нечия ръка запуши устата ми, прегърна ме през гърдите и ме обездвижи, а гласът
на Дерек прошепна в ухото ми:
– Извинявай.
– Мисля, че ги чувам – обади се д-р Давидоф.
– Клоуи? – сега леля Лорън вече тичаше с пълна пара и обувките шляпаха по линолеума.
– Клоуи?
Тя зави, влезе в стаята им и нададе вик.
– Здравей, Лорън – каза майката на Тори. – Пак ли си изгуби племенницата?
Тя направи магия и леля ми застина на мястото си.
– Виждам, че пистолетът още е у теб. Нека да го взема, преди да си убила още някого.
Докато ритах в ръцете на Дерек, той махна на останалите да продължават да вървят. Едва
зърнах Тори и Саймън да ме отминават, когато Дерек ме понесе към изхода и аз разбрах, че
тъкмо това му е казала леля Лорън да направи, а той
се е противопоставял. Тя се бе
жертвала, за да ни спаси. Той имаше задачата да ме изведе оттук.
Извих глава и видях г-жа Енрайт, насочила пистолета срещу леля Лорън, която
продължаваше да стои неподвижно.
– Време е да се отървем от една твърде неудобна...
– Пистолет ли е това, Даян? – викна мъжки глас. – Предполагам, че чародейството не е
единственият ти талант, който подценяваш.
Иззад ъгъла се показа някакъв мъж. Възрастта му бе почти като на баща ми, беше с
няколко сантиметра по-нисък от г-жа Енрайт, слаб, с посребрена черна коса. Усмихваше се
и аз добре познавах тази усмивка, макар никога преди да не бях виждала този човек.
– Татко! – извика Саймън, забуксува и спря.
48
Г-н Бей вдигна ръка и помаха, сякаш току-що е спрял да си бъбри с нас. Аз се дърпах и
Дерек ме пусна.
– Здрасти, Кит – отвърна г-жа Енрайт. Тя обърна дулото на пистолета към него.
Той зацъка с език.
– Наистина ли искаш да направиш такова впечатление, Даян? Да докажеш на всички тук,
че вещицата се нуждае от пистолет, за да победи магьосника?
Тя свали дулото на пистолета и вдигна ръка, а от пръстите ѝ заизскачаха искри.
– Ето – каза той. – Така е по-добре. А сега ела тук и ми покажи колко много ти липсвах.
Г-жа Енрайт изпрати кълбо енергия. Г-н Бей мигновено протегна ръка, кълбото тутакси се