спря и избухна във въздуха. Охранителят тръгна към леля Лорън с насочено оръжие, тъй като
магията за вцепеняване се бе развалила.
Саймън се втурна напред, ала баща му направи знак да бяга. Саймън продължи да върви.
Дерек го хвана за рамото. Хвърли поглед надолу към мен, после към баща си, като се
двоумеше какво да направи – дали да спасява баща си, или нас.
– Бий се – прошепнах аз и това бе всичко, което трябваше да кажа. Дерек освободи
Саймън и ме блъсна към вратата. Тори направи вцепеняваща магия на охранителя и изкрещя
на леля Лорън да ме последва. Леля ми скочи и грабна пистолета на пазача, удари го с него
по главата, а Дерек се блъсна в д-р Давидоф и го изпрати във въздуха.
Тори изпрати друга магия, после още една. Не знам какви бяха, но стените се разтресоха.
Старите пукнатини зейнаха още по-страшно. Гипсът изпопада.
Исках да направя нещо, каквото и да е, ала Дерек ме видя и ми викна да се връщам. После
един от мъжете в работни престилки му изпрати магия и го блъсна напред, преди баща му да
запрати енергийно кълбо в човека. Аз стоях на мястото си със съзнанието, че колкото и да
искам да помогна, само ще причиня неприятности на всички, тъй като те ще се втурнат да
спасяват мен.
Сградата продължаваше да се тресе, а отслабените стени и таванът се пропукаха. Отгоре
се сипеше прах, обвиваше всички и аз успявах само да зърна тук-там по нещичко, сякаш
правех моментни снимки в бъркотията.
Как Тори се сблъсква лице в лице с майка си.
Как Лиз се втурва към г-жа Енрайт с талпа в ръка.
Как охранителят лежи в несвяст в краката на присъстващите.
Как Дерек се боричка с шефа на хората с работни престилки, докато баща му и Саймън са
се заели с другия.
Как леля Лорън стои над д-р Давидоф, подпряла дулото на пистолета в тила му.
В този миг се чу оглушителен трясък и таванът поддаде. Огромни късове гипс и дърво се
срутиха и се разбиха на пода. Кутии и касетки, както и шкафове с папки се свлякоха чак от
тавана. Таванът на стаята продължаваше да се цепи и аз погледнах нагоре – той се
пропукваше току над главата ми. Дерек извика. Блъсна ме и аз паднах на пода, а той ме
покри с тялото си и останалата част се срути върху него.
Когато най-сетне коридорът престана да се тресе, чух г-н Бей да вика Дерек.
– Тук съм – отвърна Дерек. – При Клоуи.
Той се изправи и ми помогна да стана. Изправих се на крака, като кашлях и премигвах.
Успях да различа Саймън и г-н Бей здрави и читави в помещението, където се криехме преди
това.
– Тори? – чух гласа на Лиз. – Тори!
Присвих очи и тръгнах в посока на гласа; Дерек продължаваше да стиска ръката ми и да не
се отделя от мен. Лиз се бе навела над Тори.
– Тори! – изпищях аз.
Тя повдигна глава и прекара длан по лицето си.
– Аз... аз съм добре.
Тя се изправи и аз с безумен поглед затърсих леля Лорън. Видях я да шава под купчина
отломки между мен и Тори. Втурнах се напред, ала Дерек ме дръпна.
– Стойте там, деца – каза г-н Бей. – Тори... – той млъкна и когато погледнах натам, видях,
че се взираше в нея, сякаш току-що я бе открил, беше я видял наистина.
– Татко? – обади се Саймън.
Г-н Бей се отърси от изненадата и бавно изрече:
– Тори? Тръгни към мен. Таванът над теб не ми вдъхва доверие.
Вдигнах поглед. Отгоре висяха счупени греди и огром ни парчета гипс. По ръбовете се
люлееха кутии, които всеки миг щяха да се стоварят на главите ни.
Тори се огледа. Пазачът и двама мъже в работни престилки бяха почти погребани под
отломките. Д-р Давидоф лежеше по корем и не помръдваше. До него имаше още едно тяло –
майка ѝ, с отворени очи и изцъклен поглед.
– Бим-бам-бум, вещицата е мъртва – каза Тори. Олюля се. После издаде странен шум като
приглушено хълцукане и преви рамене. – Мамо...
– Тори? Миличка? – повика я г-н Бей. – Искам да дойдеш тук, разбра ли?
– Леля Лорън – казах. – Попаднала е...
– Разбрах – отвърна Тори и изтри с ръкав лицето си. Наведе се и започна да отстранява
отломките от леля ми.
Една талпа излетя от купчината зад Тори. Очите на д-р Давидоф бяха отворени, той я
направляваше с мисълта си. Отворих уста, за да я предупредя, Лиз се втурна да я спре, ала тя
се насочи надолу и удари Тори отзад по тила. Тя зарови лице в боклуците. Леля Лорън се
измъкна, като отстрани и последните късове гипс от себе си. Спря се. Д-р Давидоф се
надигна зад нея и подпря дулото на пистолета отзад на врата ѝ.