– В момента сухата коса е за предпочитане пред черната.
Саймън надникна от стаята си.
– Отмивате боята ли?
– Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Той се подвоуми, а изразът на очите му говореше, че се кани да каже нещо, което
всъщност не иска.
– Знам, че не желаеш да е боядисана, но... Е, ако излезем...
– Ще трябва да остана под домашен арест заради черната си коса.
– Не е толкова лошо.
Тори прошепна на шега:
– Саймън намира момичето, излязло сякаш от филм на готическите ужаси, доста секси.
Той я погледна сърдито.
– Не, просто искам да... – хвърли нетърпелив поглед към Тори той, сякаш казваше да се
омете. Но тя остана на мястото си и той се наведе към ухото ми, като сплете пръсти в моите.
– Знам, че искаш да я отмиеш. Ще помоля Андрю да ти намери по-хубав цвят. Не ми пука на
какво прилича косата ти; просто искам да си в безопасност.
– Колко сладко! – каза Тори.
Саймън застана между двете ни с гръб към нея.
– Можеш да попиташ Андрю. Може би се престаравам...
– Не, не се престараваш. Имам нужда от душ, но няма да се опитвам да отмия боята.
– Добре. О, да! Дерек каза, че си искала да вземаш уроци по самозащита без оръжие. Какво
ще кажеш след душа да опитаме?
Всъщност не бях в настроение за уроци, ала той се усмихваше и очевидно гореше от
желание да направи нещо хубаво за мен, след като ми бе забранил да си оправя косата. Не че
имах да върша нещо по-интересно, тъкмо затова казах:
– Може.
– Звучи добре – намеси се Тори. – Да, знам, че не ме каните, но бихме могли и двете да
вземаме уроци. Не,не, не се мъча да застана помежду ви. Разбирам те, Саймън. Според мен
двамата с Клоуи сте най-очарователната двойка на света. Но ще се взирате любовно в очите
си някой друг път. В момента имам нужда от уроци по самозащита. Така че, среща в задния
двор.
Тя се отправи към стълбите и извика:
– Във всеки случай няма дълго да останеш да ни тренираш самичък. Сигурна съм, че Дерек
ще дойде при нас веднага щом свърши с подслушването.
На излизане от банята налетях на Дерек.
– Свърши ли срещата? – попитах.
– Да.
Саймън подаде глава от стаята им и Дерек го повика с ръка в коридора.
– Къде е Тори? – попита той.
– Навън. Чака ни, така че да не се бавим.
– И каква е присъдата? – подкани го Саймън.
– Гуен и Андрю ни вярват. Маргарет подозира, че може да сме разбрали положението
погрешно и да сме си помислили, че Лиз, Брейди и Амбър са били убити. Само Ръсел е на
мнение, че умишлено ги заблуждаваме.
– Мухльо. И до какво...?
Дерек го стрелна с поглед. Саймън затвори уста и подкани с жест Дерек да продължи.
– Включиха конферентната връзка на телефона и се посъветваха с двойка старейшини на
групата, а... – Дерек ме погледна и аз прочетох отговора по начина, по който откъсна очи от
моите. – Искат да позабавят нещата, за да получат повече информация. Щели да изпратят
екип в Бъфало на проучване.
Саймън се намръщи.
– Ами разбира се, поемат по бавния и сигурен път, а в това време Ракел и д-р Фелоус може
да... – и хвърли поглед към мен. – Извинявай.
Останахме около минута на място, за да се успокоим.
Обърнах се към Дерек.
– Какво мислиш да правим?
– Засега ли? Да продължим. – Гласът му бе дрезгав, а тонът безпомощен. – Нищо друго не
можем да сторим. Групата „Едисън“ са по петите ни. Трябва да оставим нещата така.
Заварихме Тори в задния двор. Извиних се за закъснението; момчетата не се извиниха.
Саймън тъкмо започна да ни обяснява някаква хватка и Андрю ни повика.
Ръсел си бе тръгнал.
– Духнал си е на петите – изръмжа Саймън. – За да не ни гледа в очите, когато съобщи на
останалите, че според него ние лъжем.
Гуен също беше изчезнала, ала бе отишла да купи продукти и готова храна за вечеря. Да,
беше станало време за вечеря. Тъй като бяхме станали късно, пропуснахме обяда.
Хранехме се с Андрю, Гуен и Маргарет. Те подготвяха плана твърде оптимистично,
разбира се – тъкмо нахвърляха набързо разузнавателната част и подготвяха спасителната
операция.
– И така, приятели – каза Андрю, – през идните няколко дни вие ще работите на три
фронта. Да си починете добре. Да ни разкажете всичко, което знаете за лабораторията. И да
тренирате.
– Да тренираме ли? – Думите му накараха Тори да скочи и да се изправи. Мен също.
Гуен се усмихна.
– Аха. Затова сме дошли двете с Маргарет.
– А аз ще работя със Саймън – каза Андрю, – макар да съм наясно, че баща ти те тренира