– Не.
Той отново се наведе към мен, после пак спря.
– Не каза ли нещо, каквото и да е? Например дали се прибирате вкъщи, или не?
– Не се прибираме. Докато кабалите са още някъде навън, не можем да се приберем.
Предполагам, че ще останем с вас, момчета, ако баща ти има това предвид. Вероятно така ще
е най-сигурно.
Той изпусна въздуха от дробовете си, сякаш досега бе сдържал дъха си, и аз най-после
разбрах защо бе тъй неспокоен. След като бяхме избягали от групата „Едисън“ и отново
бяхме със семействата си, той мислеше, че ще се разделим и всеки ще поеме по своя път.
– Определено се надявам, че ще останем с вас, момчета – казах аз.
– И аз.
Незабелязано се приближих още малко до него и усетих ръцете му около мен да ме
притискат. Устните ни се докоснаха...
– Дерек? – повика го баща му. – Клоуи?
Дерек изръмжа. Аз се засмях и се отдръпнах.
– Това вече е много, нали? – забелязах аз.
– Твърде много. След като се нахраним, ще излезем на разходка. На дълга разходка. Далеч
от всички.
Ухилих му се.
– Прилича ми на план.
Като стана дума за планове, искам да спомена, че и г-н Бей правеше много планове.
Докато ядяхме пицата, той потвърди онова, което очаквах – трябваше отново да бягаме, този
път от кабалите.
– Значи, всичко, което свършихме там, в лабораторията... бе напразно? – казах.
– Вероятно само сме подразнили кабалите – измърмори Тори.
– Напротив, помогна ни – заяви г-н Бей. – Групата „Едисън“ няма скоро да се съвземе, а
на кабалите ще им отнеме известно време да се оправят и да организират търсенето ни. За
щастие, кабалите имат да вършат много неща и ние не сме на първо място в списъка им. Вие
сте ценни и те ще искат да ви върнат, ала ние ще имаме време да си отдъхнем. – Той
погледна към леля ми. – Лорън? Да бягаме непрекъснато, не е влизало в плановете ти
изобщо, но аз силно ще ти препоръчам двете с Клоуи да дойдете с нас. Ще бъдем заедно.
Дерек ми хвърли поглед, напрегна се, сякаш бе готов да приведе аргументи, в случай че
леля Лорън не се съгласи. Но тя рече:
– Така ще е най-добре.
И той се успокои. Успокоих се и аз. Саймън се ухили и вдигна палци. Погледнах към
Тори. Тя сякаш не помръдваше, лицето ѝ бе сурово и безизразно.
– Тори също ще дойде с нас, нали? – попитах аз.
– Разбира се – усмихна
се г-н Бей. – Предполагам, че трябва да попитаме и нея. Ще
останеш ли с нас, Тори?
Тя кимна с глава и пусна лека усмивка в моя посока.
– Известно време ще трябва да кротуваме – продължи г-н Бей. – Имам някои предложения
къде можем да се притаим. Саймън и Тори разполагат със списък на другите субекти. Ще се
свържем с тях. Те трябва да знаят как се развиха събитията... и какво се случи. Ще потърсим
и Рей. Ако е при майка си, добре, но ще трябва да се убедим в това. Не бихме искали да
изоставим някого.
Беше поразително и необикновено хубаво да знаем, че не сме сами, че можем да помогнем
и на другите. Предстоеше ни още много работа, но и много приключения. Бях сигурна в това.
* * *
След вечеря двамата с Дерек излязохме на разходка. Сами.
Зад мотела имаше поляна и ние се запътихме натам. Когато бяхме вече достатъчно далеч
от мотела, Дерек ме отведе в малка горичка. Подвоуми се, несигурен, като продължаваше да
ме държи за ръката. Аз пристъпих и застанах пред него и той ме прегърна през кръста със
свободната си ръка.
– И така – казах аз. – Изглежда, известно време няма да можеш да се отървеш от мен.
Той се усмихна. Усмивката му бе съвсем истинска и озари лицето му.
– Добре – отвърна той.
Дръпна ме към себе си. После се наведе и стопли устните ми с дъха си. Сърцето ми
препускаше и аз почти спрях да дишам. Бях сигурна, че нещо пак ще ни прекъсне, и се
напрегнах в очакване на колебанието му, а стомахът ми се обърна. Устните му докоснаха
моите, но аз продължавах да чакам той да се отдръпне.
Неговите устни се притиснаха към моите, разтвориха се. Той ме целуна. Това беше
истинска целувка – обви ръце около мен и ме притисна до себе си, настоятелно раздвижи
устата си върху моята, сякаш бе решил, че тъкмо това е желанието му и че този път няма да
ме пусне за нищо на света.
Метнах ръце на шията му. Той ме стисна още по-здраво, сключи ръцете си зад гърба ми,
вдигна ме от земята и започна да ме целува така, сякаш нямаше никакво намерение да спре,
а аз му отвръщах по същия начин, сякаш не исках той да спира.