от години.
– Сигурна съм, че може да използва практическите занимания – обади се Тори.
Саймън я перна. Андрю се престори, че не вижда.
– Колкото до Дерек... – каза Андрю.
– Да, знам. За мен няма върколаци, няма треньори.
– Така е, но все пак намерихме един. Томас, полудемон, който живее в Ню Джърси. Може
да си го спомняте от лабораторията. Той беше член на екипа, отговорник на секцията за
върколаци в проекта.
Дали си въобразявах, или Дерек наистина се сепна? Не бих го корила, ако е трепнал.
Дерек живеел в лабораторията преди бащата на Саймън да го прибере в дома си и после
секцията по върколаци била опразнена. Другите трима върколаци вече били убити. Дерек
със сигурност нямаше да се зарадва отново да срещне един от пазачите си.
– Томас напусна лабораторията преди теб главно защото се противопоставяше на начина,
по който бяхте третирани вие, момчета. Ала знае за върколаците повече, отколкото всеки
друг. Баща ти го използваше при отглеждането ти.
Дерек се отпусна.
– Така ли?
– Сега е по работа, но идната седмица се връща. Ако все още не сме се задействали –
което, надявам се, няма да е така – ще имаш с кого да си поговориш и да получиш отговори
на всички въпроси, които се въртят в главата ти.
6
След вечеря Андрю ни предупреди, че в десет лампите се загасят. Дотогава щял да върши
някаква работа, така че сме можели да се забавляваме.
Проблемът се състоеше в това, че ние не желаехме да се забавляваме. Нито да легнем и да
се наспим добре. Искахме живота си обратно – да спрем групата „Едисън“, да освободим
леля Лорън и Рей, да намерим бащата на двете момчета и да съобщя на татко, че съм в
безопасност. Да седнем и да си играем, щеше да бъде мъчение за нас... а тъкмо това ни бе
предложил Андрю, докато в къщата няма никого.
Двете с Тори се запътихме към стаята, когато Гуен се появи в коридора да ни каже
довиждане.
– Мога ли да ти задам няколко въпроса, преди да излезеш? – попита я Тори и бързо
заслиза по стълбите. – Новачка съм в магьосничеството и знам, че утре започваме с уроците,
но ако имаш време да ми отговориш...
Гуен се ухили:
– Винаги. Обикновено са обучавали мен, но с нетърпение очаквам сега аз да уча вас. Ела
във всекидневната стая да си побъбрим.
Прониза ме завист. И аз имах въпроси. Бяха се натрупали с тонове. И кой щеше да ме
обучава? Маргарет, а тя не беше точно типът жена, с която да се шляеш и да си бърбориш. Да
не споменаваме факта, че бе една от онези, които се съмняваха в думите ни.
Качвах се нагоре по стълбите и не забелязах, че момчетата бяха отворили вратата на
стаята си, докато Дерек не протегна ръка и не ме докосна по лакътя.
– Здрасти – казах аз и се насилих да се усмихна.
– Заета ли си? – попита той почти шепнешком.
– Бих искала да съм. Какво е станало?
Дерек хвърли поглед назад към вратата на банята. Под нея се процеждаше светлина. Той
се приближи към мен и шепотът му стана още по-тих.
– Мислех си, ъъъ, ако нямаш работа, може би бихме могли...
Вратата на банята се отвори и Дерек подскочи. Отвътре излезе Саймън.
– Значи откри Клоуи? Добре – каза той. – И така, какво ще правим? Този път няма да
пропусна приключението.
– Всичките ни приключения са случайни – казах аз, – при това с радост бихме пропуснали
повечето от тях.
Вдигнах очи към Дерек.
– Та какво казваше?
– Нищо. Просто че не бива да правим кой знае какво.
– Добре. Но какво ще правим?
– Тази вечер нищо. Или... каквото и да е.
Той се оттегли в стаята си.
Погледнах към Саймън.
– Да, има странен вид. Ще говоря с него. Ще те настигна след минута.
Бях на път към нашата стая, когато се появи Тори. Двете се заговорихме и влязохме,
водехме някакъв неловък разговор, който, за щастие, бе прекъснат, щом Саймън потропа на
вратата.
– Всичко наред ли е? – викна той и започна да отваря вратата.
– Извини ме – каза Тори. – Ще ни дадеш ли поне възможност да ти отговорим?
– Беше предупреждение, а не въпрос. Проявих любезност.
– Да си любезен, означава да почакаш...
Вдигнах ръка. Само така можех да прекратя разправията.
– Намерих нещо – каза Саймън на влизане. Измъкна от джоба си старомоден ключ и ми се
ухили. – Беше залепен за задната стена на скрина за дрехи. Какво мислите? Скрито
съкровище? Таен коридор? Заключена стая, където са затворили лудата стара леля Една?