Той поклати глава.
– Опитах се да вляза в мазето, но беше заключено. Някъде трябва да има ключ.
– Старомодна брава, която се отваря със старомоден ключ?
– Да, откъде...
– Двамата със Саймън трябва да общувате по-добре. Той вече го намери. Така де, намери
един ключ. Трябва да видим дали става, преди всички да са се събудили.
Бяхме почти до задната врата, когато тя се отвори. Андрю надникна навън и се намръщи.
Не каза нищо, ала погледът, който ни отправи, приличаше много на онзи, с който ни
изгледаха служителите в Лайл Хаус, когато ни зърнаха как двамата с Дерек се измъкваме
заедно от малкото таванче. Но Андрю ни гледаше с още по-голяма несигурност, сякаш не
вярваше на очите си. Като се има предвид, че ни беше видял да се държим за ръце със
Саймън онази вечер, не го обвинявах.
Последния път, когато ни заловиха заедно с Дерек, аз започнах да мънкам някакви
извинения. Дерек мълчеше и това ужасно ме подразни. Но той имаше право – извиненията
ми само затвърдиха мнението, че сме сторили нещо, което се нуждае от извинения. Андрю
не ни бе хванал да се прегръщаме, нито да се държим за ръце, нито дори да излизаме от
гората. Стояхме в двора посред бял ден, вървяхме и разговаряхме. Нищо лошо. Защо тогава
продължаваше да се взира в нас, сякаш очакваше обяснение?
– Навън става все по-топло – казах. – Днес може дори да се появи слънце.
Беше много зряла реплика, общоприета при разговор. Дерек дори избоботи:
– Надявам се.
Андрю не промени изражението на лицето си.
– Другите станаха ли? – попитах аз. – Спяха като мъртви, когато излязохме.
– Още не. Тъкмо се канех да приготвя закуската, когато забелязах, че задната врата е
отворена.
– Реших, че не бива да я затваряме – отговорих аз. – Вероятно щяхте да се чудите къде ли
сме отишли, нали така?
Той кимна и ни махна с ръка, почака да влезем, после се обърна и погледна към гората,
намръщи се, след това затвори вратата и сложи резето.
Дерек се качи, за да си вземе душ. Щях да погледна как е Тори, ала Андрю ме помоли да
помогна в кухнята и да подредя масата, докато той запържи бекона.
– Ти пишеш, затова предполагам, че обичаш да четеш – забеляза той. – Кои са любимите
ти автори?
Изредих няколко имена.
Той се засмя.
– Саймън имаше право. Никое момиче от обществото няма да те покани. Имам нещо,
което може да ти хареса – много екшън и приключения. Още е на ръкопис, но ако искаш да
погледнеш, ще ти услужа с лаптопа си. Любопитна ми е оценката ти – и ми се ухили през
рамо, – ако нямаш нищо против да го поставиш пред публика.
– Не, би било страхотно. За какво се разказва?
Той наистина бе направил така, че да звучи привлекателно, и ние продължихме да си
говорим за книги още известно време. После ме попита как предпочитам яйцата и когато ги
чупеше, попита:
– Какво знаеш за върколаците, Клоуи?
– Само онова, което ми е казвал Дерек.
– Е, и аз не съм голям специалист. Но преди години Томас ми каза, че има нещо, което
никога не бива да забравяш във връзка с тях. Може да изглеждат като теб и мен, но са
различни. Те са само наполовина хора.
Настръхнах. Бях се наслушала на подобни глупости в лабораторията.
– И наполовина чудовища? – попитах с хладен глас.
– Не, наполовина вълци.
Отпуснах се.
– Бащата на Дерек му го е обяснил.
– Сигурен съм, че Кит го е направил, но... За Кит Дерек е негов син, също като Саймън.
Има неща, които родителите излъскват, преди да ги представят на децата си. Това, че е
наполовина вълк, не го прави съвсем малко по-различен от нас. Половината от него
представлява животно, ръководено от инстинктите. А някои инстинкти... – Той се прокашля.
– Дерек изглежда много привързан към теб, Клоуи.
– Привързан ли? – Не успях да скрия смеха си. – Той, разбира се, чувства известна
отговорност за мен. Като да е наполовина вълк, както каза преди малко. Временно съм част
от неговата глутница и той, ще не ще, трябва да внимава за мен. Чувства се задължен – това
може би е инстинкт.
В първия миг Андрю замълча и започна да чупи яйцата.
– Искаш ли да препека филийките? – попитах. – Мога да...
– Когато групата „Едисън“ за първи път планира проекта „Генезис“, д-р Давидоф искаше
да включи върколаци и вампири.
– Ввампири ли?
И вампири ли имало? Не бях спряла още да си мисля за върколаците, а сега и вампири.
– Другите гласуваха против тази точка, но той все пак успя да включи и върколаците. Ние