– Обичате ли пица, деца?
– Разбира се.
Попита ни какво искаме.
– Ще донеса и десерт. – Хвърли поглед към Саймън. – Можеш ли да изядеш един десерт?
– Мога да си хапна от всичко, което донесеш.
– Добре. – Тя понижи глас. – Ще ви донеса каквото искате, деца. Само ми кажете. Тук не е
дом, обитаван от щастливи младежи; може да ви е криво, може да се тревожиш за баща си,
Саймън, а ти за леля си, Клоуи. Истински се надявам... – още един поглед, гласът се снижава
с още една идея, – че ще се появят. Андрю ще ги тласне в правилната посока, а аз ще направя
всичко, което е по силите ми, за да помогна.
Поблагодарихме
. Тя ни попита какви списания четем, за да ни ги купи. После Андрю
повика Саймън – време за урок. Саймън каза на Гуен, че обича комикси, каквито и да са, и
отлетя. Помолих я да ми вземе „Ентъртейнмънт Уикли“, защото смятах, че лесно ще го
намери.
Преди да излезе, я попитах:
– Онова, което каза за кръстоската между вещица и магьосник – опасно ли е?
– Искаш да кажеш...
– Познавам един човек, който може да е кръстоска и от двете.
Тя се усмихна.
– Нещо ми подсказва, че и двете имаме предвид една и съща личност, но нито ти, нито аз
желаем да изречем името му на глас, в случай че другата не го знае. Не е ли наречен на
името на покойна вече кралица?
Кимнах с глава и Гуен въздъхна с малко преувеличено облекчение.
– Андрю не бе убеден, че всички го знаете, а аз не исках да разнасям клюки.
Опитах се да ѝ кажа, че Тори не знае, ала тя тръгна.
– Да, смесената кръв поражда някои предизвикателства. Добавя допълнителен тласък за
действие, а вие, деца, съдейки по чутото, съвсем не се нуждаете от това. Ала според
членовете на групата нито Даян, нито Кит са били особено силни по заклинанията, така че...
– Кит ли? Бащата на Саймън?
Вторачихме се една в друга. Устните на Гуен се бяха извили в беззвучна ругатня, тя
премигна.
– Мисля, че сега разнесох клюката. Типично – каза и с кръшен смях погледна мобилния си
телефон. – Вероятно не е вярно. Дори това, че баща е бил магьосник, също би могло да не
е вярно. Не мога да го знам – никога не съм работила за групата „Едисън“ и не познавам
нито Кит, нито Даян. Както и да е, с магьосническа кръв или не, убедена съм, че Тори ще е
добре. Ще ѝ кажа...
– Не! Тя не знае за слуховете. Не е чувала и един. Аз просто подочух в лабораторията, че
баща ѝ е магьосник.
– Добре тогава, няма да ѝ кажа. И ти не бива да го правиш.
Дали Кит Бей беше бащата на Тори? Не би могъл да бъде. Кит Бей беше кореец, което ясно
си личеше при Саймън. Но не и при Тори.
Наистина генетиката си правеше странни шеги – като например тъмнорусата коса на
Саймън. Но ако Даян Енрайт е забременяла нарочно с дете на магьосник – както твърдеше
полудемонът, – да избере Кит Бей бе като да избереш рижав баща, когато нито ти, нито
съпругът ти сте червенокоси. Добра възможност бащата на Тори да разбере, че бебето не е от
него.
Така че, не, Тори и Саймън нямаха един и същи баща. Но ако всички мислеха, че имат,
Тори и Саймън биха могли да го подочуят отнякъде, а никой нямаше нужда от подобно
усложнение.
10
Малко след като Гуен тръгна, пристигна Маргарет. Когато слезе и чу, че Маргарет ме
извежда навън за урока, Тори реши да се присъедини към нас. Колкото и да го криеше, знаех,
че тя бе също толкова обезпокоена и смутена, колкото и ние. Последното, което желаеше, бе
да прекара сутринта в стаята ни. Саймън и Дерек със сигурност нямаше да я поканят да
вършат заедно нещо, каквото и да е то.
Маргарет се поколеба, но аз казах, че ще ми е по-спокойно, ако Тори също е с нас. Пълни
глупости, но нямаше как. Не само Дерек притежаваше силни инстинкти. Аз изпитвам
непреодолим подтик да бъда в помощ на някого и обикновено накрая съжалявам. Можех
само да се надявам, че този път няма да е така.
Преди да излезем, Андрю даде на Маргарет куп съвети как се бяга с половин милион
долара в чантата. Беше от ясно по-ясно, че не искаше изобщо да излизаме навън, но
Маргарет настоя. Бях далеч от Бъфало, каза тя, а с черната си коса аз изобщо не приличам на
момичето от обявата. При това, коя жертва на отвличане би обикаляла и района, придружена
от жена, която би могла да мине за нейна баба?
И излязохме. Колата на Маргарет бе луксозен европейски модел като автомобилите, които
баща ми наемаше винаги и това ме накара да се замисля за него. Двамата с татко никога не