сме били наистина близки. Аз бях маминото детенце и след смъртта на майка ми, ами да,
пак опряхме до инстинкта. Някои хора имат родителски инстинкт, други не. Татко не бе от
първите, макар че правеше всичко по силите си.
Той пътуваше много, което не помагаше на близостта ни. Въпреки всичко обаче беше го
грижа за мен. Повече, отколкото осъзнавах тогава. След душевното ми разстройство той
долетя от Берлин и стоя до леглото ми, докато отидох в Лайл Хаус. Върна се едва когато си
помисли, че съм в безопасност под грижите на леля Лорън.
– Да поговорим за некромантията – обади се от задната седалка Тори. – Клоуи няма много
познания за нея.
Тя ми направи знак да задам въпросите си. Бях мечтала да срещна друг некромант и ето че
сега той бе пред мен, а аз не съм попитала още нищо. Тревогата за татко нямаше да ми
помогне тук.
Започнах, като попитах Маргарет как се реактивират духовете – явление, което бях
наблюдавала. Остатъчни сили, така ги нарече тя, ала не ми каза нищо, което да ми е било
чуждо досега. След травмиране се получаваха енергийни остатъци, които не преставаха да се
повтарят и да се въртят като на филмова лента. Безвредни картини, не духове. Колкото до
това как да ги блокираш...
– Не бива да се тревожиш за това поне идните няколко години. Засега се съсредоточи
върху духовете. С остатъчната енергия ще се занимаеш, когато пораснеш достатъчно, за да я
виждаш.
– Но аз я виждам.
Тя поклати глава.
– Подозирам, че онова, което виждаш, са духове, които се връщат към момента на смъртта
си. За съжаление, призраците често го правят, някои дори го вършат нарочно, за да изплашат
некромантите.
– Мисля, че не беше точно така – и аз разказах, за духовете, които бях виждала, – мъжът,
скачащ в гатера във фабриката, и момичето, убито на спирката за тирове.
– Господи! – възкликна Тори. – Та това е... – Погледнах я и видях, че е пребледняла. – И ти
си видяла това?
– Чух, че си падаш по филми, Клоуи – прекъсна я Маргарет. – Предполагам, че
въображението ти е доста развито.
– Добре, но можеш ли да ми кажеш как да ги блокирам, когато започнат да ми се явяват?
Трябва да съм изтървала и някоя саркастична нотка в гласа си, защото Маргарет ме
прониза с очи. Аз я фиксирах с най-успешния си поглед на широко отворените си сини очи и
додадох:
– Добре е да знам какво да очаквам. За да мога да се справя с него.
Тя кимна с глава.
– Имаш правилно отношение към нещата, Клоуи. Доб ре тогава. Ще те допусна до тайната
на занаята. Когато видиш дух от остатъчната енергия, има безпогрешен начин да се справиш
с него. Да си тръгнеш.
– Не мога ли да го блокирам?
– Не можеш. Но и няма нужда. Просто си тръгни. Тъй като това не са духове, те не са в
състояние да те последват.
Можех и сама да дойда до това заключение. Проблемът обаче бе следният:
– Как бих могла да разбера, че е дух от остатъчна енергия? Щом изглежда като истински,
откъде да знаеш, че не е? Преди да видиш... онази част, в която той умира?
– Един от знаците е, че остатъчните духове не вдигат шум.
Знаех го.
– Другият е, че не можеш да им влияеш.
И това знаех.
Значи така: ако видех някого, който се кани да скочи във фабричен гатер, трябваше да
спра и да се ослушам дали вдига шум? Да му се развикам и да видя дали ще ми отговори? В
това време, ако е дух от остатъчна енергия, той ще е скочил и аз ще видя точно какво съм се
опитвала да избегна. А ако всичко става в действителност, мога да го оставя да умре, докато
се мъча да си спестя една грозна сцена.
Ако мога да кажа, че е просто дух, остатъчен или не, ще съм сигурна, че лицето не е в
опасност и ще мога спокойно да си тръгна. И докато тя шофираше през градчето, аз я
попитах как да го направя.
– Отличен въпрос – отвърна Маргарет. – Сега започваме истинските уроци. Съществуват
три начина да различиш духовете от живите хора. Първо, облеклото. Ако някой мъж
например носи шапка и тиранти, той е дух, най-вероятно от петдесетте години на миналия
век.
– И сега съм виждала мъже с шапки и тиранти – обади се Тори. – И младежите ги носят.
Ретромода.
– Или пък униформа на войник от Гражданската война. Ако носи такова нещо, значи е
дух.
Без майтап.
– Второ, както сигурно си забелязала, духовете могат да преминават през масивни
прегради. Така че, ако премине през затворена врата или стол, бъди сигурна, че е дух.
Дори да не си некромант, може да се досетиш за това.