Маргарет зави по път, отвеждащ извън града.
– И трето... някакво предположение, Клоуи?
– Ако не вдигат шум при ходене?
– Отлично! Да. Това са трите начина, по които се разпознават духовете.
Страхотно. Значи, ако видя някой да стои неподвижно, но не носи стара униформа, ще
трябва само да го помоля да мине през някоя мебел. Ако се опули насреща ми, сякаш съм
луда, ще разбера със сигурност, че не е дух.
Надявах се практическата част от учебния ден да мине по-добре. Но щом видях накъде ни
е повела, и тази надежда се изпари.
– Гррробище? – учудих се аз, когато тя спря на паркинга. – Аззз не мммога... дори не бива
да съм тук.
– Глупости, Клоуи. Истински се надявам да не се страхуваш от гробища.
– Хм, не е така – обади се Тори. – Притесняват я труповете, заровени в тях.
Маргарет премести поглед от мен към Тори.
– Ъъ, мъртъвците? – продължи Тори. – Потенциални вампири.
– Не ставай глупава. Не можеш да вдигнеш мъртвец, без да искаш.
– Клоуи може.
Маргарет се усмихна непроницаемо.
– Чух, че Клоуи е доста силна, но съм убедена, че все още не бива да се тревожи за такива
неща.
– Вече може да го прави. Бях там.
– Исстина е – потвърдих аз. – Вдигнах лица от експеримент на д-р Лайл, погребани в
мазето на Лайл Хаус. После вдигнах мъртви прилепи в един склад, както и един бездомник
на мястото, където се канехме да пренощуваме.
– Прилепи ли? – попита Тори и се сгърчи на мястото си.
– Ти спеше. Не ми се щеше да те будя.
– За което съм ти благодарна – отвърна тя. После се обърна към Маргарет:
– Бях будна, когато това стана с бездомника. Видях го да пълзи към Клоуи...
– Не се съмнявам, че си го видяла, но се опасявам, че вие, момичета, сте станали жертва
на жестока измама. Някои членове на групата „Едисън“, които са заложили много в този
експеримент, биха желали да изглежда, сякаш силите на субектите му са се увеличили
многократно в резултат на модификацията. Един от техните некроманти очевидно е искал
да накара групата да повярва, че Клоуи може да вдига мъртъвци. Това, разбира се, е
абсурдно. Нужни са ти не само години тренировки, а и съответстващи ритуали и съставни
елементи, които нямаш.
– Но аз вдигнах бездомника, след като избягахме.
– Това са искали да си мислиш. Очевидно са били по следите ви и така са те прихванали в
къщата на Андрю. Няма значение. Дори да можеше да вдигаш мъртъвци – гримаса с устните,
с която явно ми се присмиваше, – аз съм тук и ще се погрижа да вземем предпазни мерки. Да
се научиш да се контролираш е най-добрият начин да преодолееш страховете си.
Аз пак се наканих да протестирам, но Тори я помоли да ни даде една минутка. Слязохме
от колата и тя ме отведе под едно дърво. Стомахът ми се свиваше всеки път, щом погледнех
към надгробните камъни и си представях как случайно наблъсквам духовете в телесната им
обвивка, заровена под тях.
Трябваше само да хвърля поглед към зида на гробището, да зърна начумерения Дерек и да
чуя хапливите му думи: „Дори не си помисляй да провеждаш уроци по практика на това
място, Клоуи“.
– Тя ревнува, да знаеш – каза Тори.
– Какво?
– Ти можеш да вдигаш мъртъвци. Ако го признае, трябва да признае също, че си по-добър
некромант от нея.
– Не мисля, че способността да вдигаш мъртъвци те прави по-добър.
– Напротив, в техния свят е така, защото това означава, че ти си по-силна. – Тя огледа
гробището с дистанциран поглед. – Няма никакво значение дали силата е добра, или зла.
Живяла съм дълго с майка си, за да имам мнение по въпроса. Маргарет може и да не иска да
вдига мъртъвци, но със сигурност иска да може да го прави и не желае някакво си хлапе да
върши тази работа по-добре от нея. Затова иска сама да се убеди, че и ти не можеш.
– Добре де, но по-добре да не я разубеждавам.
Тори сви устни.
– Всъщност...
– Ъ? Няма да тръгна да връщам някой добричък дух в изгнилата му черупка...
– Само временно.
Погледнах я.
Тя въздъхна.
– Добре. Но каквито и да са пòмислите на това пиленце, работата е да те обучава, а ти
имаш нужда да учиш. Всички сме така. Ще бъде хубаво, ако не се натягаш много, нали?
Вярно. Не можех да не си спомня подозренията на Дерек, че Тори ни е предала, но не
виждах никаква злонамереност в това да вдигам мъртъвци.
– Виж, прави каквото искаш – заключи тя. – Ще те подкрепям. Колкото и клиширано да
звучи, всички сме в играта. Ти, аз, момчетата. Глутницата не е точно такава, каквато бих