– Означава ли нещо?
– Казват... – но се отказа да продължи. – Суеверни глупости. Опасявам се, че нашият свят е
преизпълнен с такива неща. Хайде да започваме. Първото нещо, което искам да направиш,
Тори, е да прочетеш името на жената и да го запомниш. После, на глас, ще повтаряш
настоятелно искането си. Изречи името на духа и уважително го помоли да говори с теб.
Опитай.
– Едит Парсънс, бих искала да говоря с теб.
– Това е. После запалваме...
Докато Маргарет обясняваше, иззад надгробния камък се появи пълна жена със синя
рокля, сбръчканото
лице се чумереше, а светлосините
очи се вглеждаха във всичко
наоколо. Щом се обърнаха към мен, намръщеното и лице грейна в широка усмивка.
– Здравей – казах ѝ аз.
Маргарет проследи с поглед моя взор и подскочи.
Тори се изкикоти.
– Ето че Клоуи наистина не се нуждае от всички тези пособия.
Маргарет поздрави жената, жената погледна към нея, ала погледът , както и усмихнатото
ѝ лице се обърнаха отново към мен.
– Ама ти наистина си едно малко сладурче – каза тя. – На колко си години, кукличке?
– На петнайсет.
– И можеш да виждаш духове. Познах по сиянието ти. Никога не съм виждала някой от
вас, но съм чувала другите да говорят за тези неща. Наричат ви... – тя се мъчеше да си
спомни думата.
– Некроманти – помогнах аз.
Лицето ѝ се изкриви в гримаса, сякаш бе отхапала лимон.
– По мое време наричаха хората, които говорят с духове, спиритисти или медиуми.
Използвали са много по-красиви думи, не мислиш ли?
Съгласих се.
Тя премести очи от мен към Маргарет и се засмя.
– През всички тези години нито веднъж не повярвах на хората, които говореха за вас, а
сега срещам две в един ден.
Тя протегна ръка и заопипва въздуха около мен, сиянието ми, предположих аз.
– Толкова е красиво – измърмори тя. – Привлича окото... Твоето е тъй светло, мила. Много
по-светло от нейното. Предполагам, че е така, защото си млада.
Бях чувала, че колкото е по-силно сиянието, толкова е по-силен некромантът и сигурно бе
така, защото Маргарет сви устни.
– Мможе ли да опитам нещо? – попитах аз.
– Разбира се, кукличке. Защо се стесняваш? Днес е специален ден за мен – и тя понижи
глас. – Понякога в отвъдното е доста скучно. Ще имам да разправям много интересни неща
на приятелите си.
– Ще сваля колието си, защото искам да знам дали сиянието ми ще се помрачи.
– Добро хрумване – измърмори Тори.
Маргарет важно се изкашля, сякаш искаше да каже, че си губим времето, ала това не ме
възпря. Измъкнах колието през главата си и го подадох на Тори.
Възрастната жена ахна:
– Господи!
Аз се обърнах и видях ококорените сини очи – приличаха на чинийки за кафеени чашки.
Усетих и някакво трептене отляво... и друго отдясно.
Маргарет изруга. Протегна ръка, сграбчи медальона от Тори и го мушна в ръката ми.
Въздухът продължаваше да трепери и да очертава форми, докато нахлузя наниза през главата
си.
Едит изчезна и на мястото
се появи млада жена в пионерска униформа. Тя коленичи
пред мен и захлипа.
– О, слава на Бога. Слава на Бога. Толкова дълго чаках. Моля те, помогни ми, дете. Нуждая
се от...
Млад мъж в окъсано и мръсно дънково яке я хвана за рамото и я дръпна назад.
– Чуй ме, дете, напъхана съм тук от...
Един набит мъж избута младежа и онзи полетя във въздуха.
– Проявявай уважение към по-възрастните, негоднико.
– Благодаря. – Погледът ми мина покрай него и се спря на жената пионер, която
раболепно се бе свила и хлипаше. – Как мога да...?
– Говорех за себе си – рече мъжът. – Пръв дойдох.
– Не, не беше пръв. И до теб ще стигна – казах и се помъчих да се наведа към жената.
– Искаш да си вземем номерца ли? Добре.
Той сграбчи жената с пионерска униформа и я запокити нанякъде. Тя изчезна.
– Хоп! Мисля, че вече я няма. Мой ред е.
Скочих на крака.
– Да не си...
– Да не съм какво? – наведе се напред той. Лицето му стана кървавочервено, поду се и се
удвои, очите му изскочиха от орбитите, черният му език увисна навън. Политнах назад.
Мъжът с окаляното яке скочи зад мен. Аз се отдръпнах от пътя му.
– Извинявай, дете – усмихна се той, като показа изгнилите си зъби. – Нямах намерение да
те блъсна. Да те блъсна. Схващаш ли?
Той се засмя, аз отстъпих назад, ала духът запълни празнината помежду ни.
– Имам един проблем, който трябва да решиш, детенце. Нали виждаш как съм запрян тук
във висящо положение заради няколко неща, които не съм сторил. Бил съм нехранимайко и