побойник, нали разбираш? Така че ме хванаха в тази клопка и сега трябва да направиш нещо
за мен.
– И за мен! – викна някой отзад.
– И за мен!
– За мен!
– И за мен!
Бавно се обърнах и видях, че съм заобиколена от приз раци от всички възрасти, бяха поне
десетина и се приближаваха; диви очи; ръце, протягащи се към мен; повишаващи се гласове,
крещящи, изискващи, ръмжащи. Набитият мъж рязко издаде на показ смъртната си маска и
се намести най-отпред.
– Не стой така, пикло. Нали това ти е работата. Задължението ти. Да помагаш на
мъртвите. – Той доближи подпухналото си пурпурно лице до моето. – Така че хайде,
започвай да помагаш.
– Ще започнем – дочух глас от лявата си страна.
Обърнах се. Тълпата призраци се отдръпна. Маргарет стоеше с чинийка, пълна със сухи
треви в едната си ръка и запалена клечка кибрит в другата.
– Плашите детето – спокойно изрече тя. – Елате при мен и тогава говорете. Мога да ви
помогна.
Призраците се скупчиха около нея. После запищяха. Започнаха да вият. Да проклинат. И
избледняваха, докато се биеха, боричкаха се и отново ругаеха, ала продължаваха да изчезват,
а накрая остана само Маргарет, която издухваше дима от горящите растения в чинийката.
– Кккакво е това? – попитах.
– Европейска върбинка. Гони духове. Всъщност повечето от тях. Винаги има някой, който
се заинатява.
Тя мина покрай мен и като се обърнах, зърнах един старец, приличащ на нечий дядо, да
отстъпва встрани.
– Не, моля ви – каза той, – аз не обезпокоих детето. Просто чаках реда си.
Маргарет продължаваше да напредва. Тори офейка от пътя , като се оглеждаше объркано;
можеше само да ни вижда и чува.
– Моля ви – каза мъжът. – Това може да е единствената ми възможност. Само едно
съобщение.
Старецът погледна покрай Маргарет към мен, в очите му блестяха сълзи.
– Моля те, миличка. Ще ти отнема само минутка.
Прониза ме противно и гадно чувство. Усетих странно несъответствие – възрастен човек
да моли мен за услуга.
– Задръж така – казах на Маргарет аз. – Може ли да чуя какво има да ми каже? Моля те!
Той не беше сред онези, които ме плашеха.
Маргарет се поколеба, после направи жест с ръка към човека да продължи бързо.
Призракът замълча за миг, за да се успокои, и рече:
– Умрях преди две години. Заспах на волана и колата ми падна от една скала. Не я откриха
и заявиха... казаха, че съм избягал, оставил съм жена си, децата и внуците. Искам само да им
изпратиш писмо. Да им кажеш къде могат да открият колата.
– Трябва да си го запиша – обърнах се аз към Маргарет. Бях убедена, че в колата си има
хартия. Дори мобилен телефон щеше да свърши работа – бих могла да напиша текста на
съобщение, – ала тя поклати глава.
– Почакай – обади се Тори. Тя измъкна няколко сгънати листа и писалка от джоба си. –
Щях да правя списък на пособията, от които се нуждаем. Андрю каза, че по-късно някой щял
да отиде и да ни купи всичко.
Записах си адреса на жена му и местоположението на колата. Не намирах смисъл в
наименованията – шосета и жалони, които не познавах, – ала духът рече, че жена му ще
разбере. Каза да добавя и съобщение от самия него, че я обича и че никога не би я изоставил.
– Може и да не повярва, че съм изпратил съобщението от гроба, но все пак ще погледне
където трябва. Няма да отнемам повече от времето ти. Благодаря.
Преди да мога да кажа и дума, той изчезна.
– Беше страхотно – заяви Тори, докато ѝ давах писалката и останалата хартия.
Докато сгъвах листа с информацията, Маргарет протегна ръка.
Подадох ѝ го.
– Според мен трябва да се изпрати от някое място, което е далеч оттук, а? За всеки случай.
– Няма да бъде изпратено.
– Какво? – изрекохме в хор двете с Тори.
– Никога не обещавай да изпратиш съобщение от призрак, Клоуи. Никога.
– Но...
Тя ме улови за лакътя и заговори с мил глас:
– Не можеш. Ако го направиш, това, което видя днес, ще е само началото. Ще
разпространят новината, че желаеш да им помагаш, и тогава ще последват искания, някои
перфектни като това днес, но ще чуеш и много други. Повечето от тези духове са били в
преддверието на ада. Осъдени са да бъдат в чистилището. Ти не можеш да им помогнеш и не
искаш, ала това няма да ги възпре да те преследват ден и нощ. Така че трябва да не им
обръщаш внимание – нито на добрите, нито на лошите.