Вдигнах очи към лицето и за миг ми се мярна друг образ – една по-млада и по-тъжна
жена. Осъзнах, че онова, което ми се струваше хладна прагматичност, бе всъщност инстинкт
за самосъхранение – яката, неглупава некромантка, чието сърце е станало безчувствено към
молбите на мъртвите. И мен ли ме грозеше подобна съдба? Да стана толкова безсърдечна, че
да захвърля това съобщение в боклука и да го забравя завинаги? Не исках да стана такава.
Никога.
– Добре ли си? – прошепна Тори.
Маргарет се бе отстранила и изсипваше пепелта от изгорялата върбинка в пръстта. Тори
ме докосна по ръката. Осъзнах, че треперя. Обвих ръце около тялото си.
– Трябваше да си взема пуловер.
– Когато слънцето залезе, отново става студено, нали? – забеляза Маргарет, когато се
върна при нас.
Тя държеше торбичка с изсушена трева.
– Европейска върбинка – обясни. – Когато се върнем, ще дам и на теб. Очевидно можеш да
я използваш.
Помъчи се да се усмихне, ала беше отвикнала и успя само да изкриви леко уста.
– Благодаря ти – отвърнах аз и с удивление осъзнах, че наистина ѝ бях благодарна.
– Искате ли да свършите още малко работа? – попита тя.
Погледнах към торбата, която бе понесла, сякаш бе награда за добре проведения урок, и
колкото и да желаех да си тръгна, една част от мен, която искаше да прави удоволствие на
другите, изтърси:
– Разбира се.
12
– Лесно се викат духове, които желаят да бъдат призовани – каза Маргарет. – Но понякога
се налага да разговаряш с дух, който няма желание да ти говори. Ние се мъчим да повтаряме
желанията на мъртвите и вие току-що видяхте колко е важно да поддържате предимство в
отношенията некромант–дух. Някои наистина вярват, че съществуваме само за да им
помагаме, и ние трябва бързо да ги разубедим в това. Да проявяваме твърдост при
призоваването им е един от начините да си спечелим подобаваща репутация пред тях.
Маргарет тръгна пред нас и минаваше от гроб на гроб. Посетихме четири призрака,
бъбрехме си с всеки от тях около минута, а после тя откри един, който не пожела да се
отзове на нейното призоваване.
Остави ме да опитам. Духът и на мен не отговори.
– Знаеш ли как да увеличиш силата на призоваването? – попита ме Маргарет.
– Да се съсредоточа още повече?
– Точно така. Бавно увеличаваш концентрацията си и изостряш фокусирането. Започни
сега. Постепенно, постепенно...
Продължихме известно време по този начин, Маргарет се разстрои от бавността ми.
Накрая усетих пристъп отвътре, който ми каза: „Достатъчно!“, а аз повторих на глас
казаното.
Тя въздъхна.
– Знам, че си изнервена, Клоуи. Който и да е вдигнал тези тела, те е изплашил.
– Аз вдигнах...
– Не е възможно. Да, ти очевидно си силен млад некромант, ала без точните пособия и
ритуали не можеш да го осъществиш. Дори не нося всичко необходимо със себе си.
– Ами ако това е една от модификациите? Да ме улеснят да вдигам мъртъвци?
– Губи си смисъла...
– Защо да го губи? – намеси се Тори. – Трябва да има някаква полза от вдигането на
мъртвите.
„Армии от мъртъвци“ – помислих си аз и се помъчих да не си припомням картините,
които бях видяла – как безумни некроманти вдигат орди от вампири.
– Добре – каза Маргарет. – Момичета, вие се тревожите, защото не знаете какво са ви
направили. Но единственият начин да преодолеете страха си, е да осъзнаете докъде се
простират способностите ви и да се научите да ги контролирате. Не ти казвам да дадеш
всичко от себе си, Клоуи. Само да се напрегнеш още малко.
Напрегнах се и улових първото трептене на появяващ се дух.
– Чудесно. Сега още малко. На равни интервали. Точно така. Бавно, но сигурно.
Вътрешната ми тревога се увеличи.
– Край – казах. – Струва ми се, че не е този начинът.
– Но ти напредваш.
– Може би, но не се чувствам добре, като напредвам.
– Щом не иска... – започна Тори.
– Виктория? – каза Маргарет и залюля ключовете в ръката си. – Моля те, отиди да ни
чакаш в колата.
Тори се изправи.
– Хайде, Клоуи.
Аз станах. Маргарет заби пръсти в крака ми.
– Не можеш да си тръгнеш и да изоставиш духа просто така.
Въздухът потрепери. От нищото се появи една ръка. Започна да се оформя лице и изчезна,
преди да мога да различа чертите му.
– Заклещен е между чистилището и света на живите – обясни Маргарет. – Трябва да го
издърпаш.
– Защо не го издърпаш ти? – попита Тори.