– Да не бързаме много – казах аз. – Да не си помислят, че бягаме от местопроизшествието.
– Права си.
Докато вървяхме, и двете гледахме глупаво – щяхме да изглеждаме странно, ако не
гледахме така. Гледахме с отворена уста към бездната. Хвърлихме поглед нагоре, към
небето, и премигахме. Посочихме падналия ковчег и си зашепнахме, като през това време
ускорявахме крачка, като се мъчехме да изглеждаме стреснати и объркани като останалите.
– Момичета! – повика ни някой. – Почакайте.
Бавно се обърнах и зърнах мъж на средна възраст. Опи тах се да привлека вниманието на
Маргарет, да я предупредя, че може да ни се случи нещо, но тя гледаше на другата страна –
беше ни оставила да се справим сами.
13
– Добре ли сте, момичета? – попита мъжът.
Тори кимна с глава.
– Така мисля.
– Кккакво беше това? – попитах. – Земетресение ли?
Той кимна утвърдително.
– Така изглежда. През последните двайсет години земята не е трепвала дори.
Млада жена с дълго кожено палто се приближи зад него.
– И сега нямаше да трепне, ако не беше кариерата, която отвориха отново миналото лято.
– Не можем да кажем със сигурност, докато не сме се уверили – отвърна мъжът.
– О, сигурна съм. Има причина еколозите да настояват да бъде затворена, а причината да
бъде закрита на първо място са... последните земетръси преди двайсет години. Нима
мислите, че това е съвпадение? Толкова копаене, такова насилие над тевтоничните пластове.
Вижте сега... – Тя посочи към бездната и се намръщи. – Кариерата ще трябва да заплати за
това.
– Всички ли са добре? – попитах. – Стори ми се, че чух писък.
– О, това бе само... – Тя махна с ръка към ковчега, който все още бе на земята, заобиколен
от опечалени, които се надяваха някой друг да върне тялото в него. – Моят прачичо бе
погребан днес; и когато земята се разтърси, той заподскача вътре в ковчега, уплаши носачите
и те го изпуснаха.
Мъжът се прокашля, за да я предупреди, че няма нужда да ни запознава с кървавите
подробности, но тя продължи:
– Ковчегът се отвори, чичо Ал изпадна от него, земята отново се разтресе и... – Тя се опита
да прикрие кикота си. – Всички помислиха, че той, нали знаете, мърда.
– Ъъъ – обади се Тори. – И аз изписках.
– Както и да е – намеси се мъжът. – Виждам, че баба ви, момичета, ви вика да тръгвате
към колата. Не я коря. Майката Природа може и да не е свършила още с нас.
Ние им благодарихме и се отправихме към паркинга, като Маргарет продължаваше да
върви на пет-шест метра зад нас.
– Тевтоничните чинии 1 ли? – каза Тори. – Нима по тези места погребват и германски
грънци заедно с мъртъвците?
1 Plates (от англ.) – пластове, също и чинии. – Б. пр.
Стана ми смешно, ала вътрешно треперех.
Тя продължаваше:
– За да стане земетресение, тектоничните пластове трябва да са в разсед, а той, изглежда,
се намира в другия край на страната.
– Добре прозвуча. И само това е от значение. Дерек и Саймън казват, че хората правят
тъкмо това, щом се срещнат със свръхестествено явление – обясняват го с помощта на
логиката. Ако не знаеше за некромантите и видеше онова, което току-що се случи, какво би
си помислила? Необикновено земетресение? Или че някой вдига мъртъвци от гробовете?
– Така е. Но все пак да кажеш „тевтонични чинии“?
Този път аз седнах на задната седалка при Тори. Когато излязохме на магистралата,
Маргарет най-после проговори:
– Кой те научи да го правиш, Клоуи?
– Кое?
В огледалото за задно виждане очите ѝ уловиха погледа ми.
– Кой те научи да вдигаш мъртъвци?
– Нникой. Преди да срещна теб, дори не съм виждала друг некромант.
Не беше пълната истина. За кратко бях мярнала духа на некромант, ала той не ми помогна
много.
– В групата „Едисън“ даваха ли ти книги? Наръчници?
– Ссамо една историческа книга, която аз... аз поразлистих. Нямаше нищо за ритуали.
Миг мълчание, през който тя ме наблюдаваше в огледалото.
– Опитваше се да постигнеш целта си, нали, Клоуи?
– Ккакво?
– Казах, че не можеш да вдигаш мъртъвци; ти доказа, че можеш. Ясно си представи как
връщаш душата...
– Не! – От отпуснатостта ми не остана и следа. – Нима да върнеш дух в разлагащия се труп
е постигане на цел? Никога не бих го направила. Вършех онова, онова, което ти ми каза –
опитвах се да измъкна духа от заклещването. Виках духове. Но ако го сторя с околните тела,