мога да вдигна мъртъвците. Това се опитвах да ти кажа.
Пътувахме известно време в мрачно мълчание. После погледът
отново се вдигна към
огледалото и срещна моя.
– Казваш, че можеш да вдигаш мъртъвци дори само като ги призоваваш?
– Да.
– Господи – прошепна тя и се вторачи в мен. – Какво са сторили?
Като чух думите и видях израза на лицето , разбрах, че Дерек е бил прав миналата вечер.
Не само бях вдигнала мъртъвци, а бях направила дори нещо по-лошо – бях потвърдила най-
лошите ѝ страхове за нас.
Пристигнахме в къщата и видяхме само Андрю. Маргарет го повика в кухнята и затвори
вратата зад себе си.
Нямаше кой знае какъв смисъл да я затваря. Маргарет не крещеше, ала гласът придоби
рязък тон и проехтя из цялата сграда.
Тирадата достигна кулминационната си точка, когато тя заяви, че дяволът се е оплодил
и трябва да бъде запрян под ключ в кулата, преди да съм отвързала ордите от вампири, които
ще ги убият в съня им. Е, може би е преувеличение, но не много голямо.
Тори шумно отвори кухненската врата и влезе, а аз плътно я следвах отзад.
– Извинете. Кой отведе генетично модифицирана некромантка в гробището?
Андрю се обърна към нея:
– Тори, моля те. Нямаме нужда от...
– Клоуи не искаше да ходи там. Маргарет каза ли ти? Каза ли ти, че сме я предупредили,
че Клоуи може да вдига мъртъвци? Че е ставало пред очите ми? Че Маргарет не ни повярва?
Мога да се закълна, че видях как от пръстите на Тори хвърчаха искри, щом започнеше да
маха с ръце.
– Каза ли ти, че Клоуи непрекъснато я молеше да престане? Че тъкмо Маргарет я насили
да продължи?
– Не съм я насилвала...
– Заяви, че е заклещила духа между две измерения.
– Добре – каза Андрю. – Очевидно трябва да обсъдим...
– О, ние трябва да обсъдим много неща – каза Маргарет.
Андрю ни изрита навън. Още щом излязохме, двамата продължиха да се карат. Двете с
Тори ги слушахме пред вратата.
– Не се бяхме подготвили – каза Маргарет. – Изобщо.
– Тогава трябва да се подготвим.
– Цепнатината се отвори в земята, Андрю! Самата земя се разтвори, за да освободи
мъртвите. Тя...тя... – Тя си пое дълбоко дъх на пресекулки. – Като нещо, разказано ми от моя
дядо. Като някой страховит разказ, след който сънувах кошмари за некроманти, толкова
силни, че биха могли да вдигнат мъртвите от цяло едно гробище.
Спомних си думите на полудемона: „Ти повика приятелката си и хиляди сенки ти
отговориха, като полетяха обратно към разложените си черупки. Хиляди трупове, готови да
се превърнат в хиляди вампири. Огромна армия мъртъвци под твоя команда“.
– На петнайсет години е, а може да вдига мъртъвци – продължаваше Маргарет. – Без
тренировки. Без ритуал. Без да иска.
– Тогава трябва да се научи как да...
– Знаеш ли какво каза Виктория на Гуен? Не е научила нито едно заклинание, но може да
прави магии. Ако види магията, ще я направи. Без тренировки. Без магични формули. Ние,
разбира се, си помислихме, че ни разправя измишльотини, но сега...
Тя си пое глътка въздух.
– Не можем да се справим с това. Знам, че с тях се е случило нещо ужасно и трагично. Но
най-голямата трагедия би последвала, ако им кажем, че могат да водят нормален живот.
– Говори по-тихо – каза Андрю.
– Защо? За да продължаваш да ги убеждаваш, че всичко ще бъде наред? Няма да бъде. Тези
деца ще трябва да останат под наблюдение през целия си живот. Нещата при тях ще
продължат да се влошават.
Тори ме дръпна встрани.
– Тя знае, че всичко се случи по нейна вина, и сега с всички сили бърза да си върже
гащите. Няма какво да ги слушаме.
Имаше право. Маргарет се бе провалила и се страхуваше. Не беше от хората, които биха
приели лесно и двете неща, затова трябваше да прехвърли вината на някого друг – изкарваше
ни толкова лоши, за да не очакват от нея да контролира обстановката.
И все пак...
Те бяха наши съюзници. Единствените ни съюзници. Знаехме, че Маргарет и Ръсел вече
бяха преосмислили решението на Андрю да ни приемат. А сега аз им бях дала точното
въоръжение, от което имаха нужда.
14
Двете с Тори се бяхме запътили към стълбите, когато до ушите ми стигна трополене на
силни крака. Надявах се да е Саймън. Молех се да е той. Но знаех, че не е. Обърнах се и
зърнах Дерек да се приближава към нас с начумерено лице.
– Аз ще се занимая с него – предложи Тори.
– Разбрах – повиших глас аз, щом той се приближи. – Имаме проблем...