– Чух.
Той се паркира на около метър от мен, сякаш се надяваше да не се набива в очи, но
напразно. Дерек можеше да се забележи и от другия край на стаята.
– Значи, си чул също, че грешката не е нейна – отвърна Тори.
Той дори не я погледна и аз почувствах цялата сила на начумерения му поглед върху себе
си.
– Викала си духове в гробище?
– Да, виках.
– Нали знаеше, че това може да е проблем?
– Да, знаех.
– Тя нямаше избор – обади се Тори.
– Тя винаги има избор. Може да каже не.
– Опитах се – казах.
– Човек не се опитва да каже не. Или го казваш, или не го казваш. – Той понижи глас, част
от гнева му се бе изпарила, ала твърдият тон все още се усещаше. – Не е достатъчно да
изречеш думата, Клоуи. Нужно е да доведеш нещата докрай, а тъкмо тук, изглежда, не си
успяла.
– Стой – каза Тори. – Изпускаш нишката.
– В думите му има логика – измърморих аз.
– Какво? Ти... – Тя затърси думата. – Недей да търпиш това, Клоуи. Не ми пука колко
голям или колко умен е той, но няма право да ти говори така. Ти направи всичко по силите
си.
Бях позволила да бъда тласната в посока, за която предварително знаех, че е неправилна.
– За какво, мислиш, си говорят там вътре? – попита той. – Как да ни помогнат да
контролираме силата си?
– Знаем за какво си говорят, Дерек. И знам какво направих. Точно това, което ме
предупреди да не правя предишната нощ. Предоставих на всеки, който не иска да ни
помогне, причина да не го прави.
Той отвори уста. Затвори я. Човек би помислил, че съм се съгласила с това още преди да
ми го е казал. Ала той имаше цел; а аз само създавах временни пречки, които едва-едва
намаляваха скоростта му, преди да мине право през тях и да ги прегази.
– Думата е „не“, Клоуи. „Не“, няма да го направя. „Не“, според мен „не“ е безопасно. А
ако ме насилвате, е, извинете, но точно в този момент не ми се викат духове.
– Аз...
– Ами ако ме бяха попитали колко съм силен? Нима мислиш, че щях да вляза и да вдигна
дивана, за да им покажа?
– Не това се опитвах да...
– Но тъкмо това направи. Предостави им пълноценна демонстрация на силите си и сега
ще има да се чудят дали групата „Едисън“ са имали вярна представа за нас, когато са ни
заключвали, дори когато са ни убивали.
– О, хайде сега – каза Тори. – Те не биха...
– Сигурна ли си?
Поклатих глава.
– Ако вярваше на всичко това, Дерек, нямаше да си тук. Щеше да си на горния етаж със
Саймън и да му събираш багажа.
– Така ли? И къде щях да отида? Групата „Едисън“ ни проследи до къщата на Андрю и ние
все още нямаме представа как са успели. И какво са ни сторили там. Вежливо са ни
помолили да отидем? Стреляли са по нас с приспивателни стрелички? Не, те наистина
стреляха по нас. С куршуми. Ние сме насила натикани тук, Клоуи.
– Каквото и да се е случило днес, не го е направила нарочно – вметна Тори.
Челюстта му се раздвижи и той се извъртя към нея.
– Защо така изведнъж започна да я защитаваш? Опитваш се да я спечелиш с някаква цел
ли?
– Какво би трябвало да означава това?
– Не ти вярвам, Тори.
– Хм, да, получих това съобщение гласно и ясно преди доста време.
На вратата зад Тори и Дерек се появи Саймън. Той ми махна с ръка и изрече с устни:
„Бягай, докато е време“.
Идеята не беше лоша. Леко ги заобиколих и се измъкнах през вратата, където чакаше
Саймън. Погледнах назад към Тори.
– Не се тревожи за нея – каза Саймън. – От дълго време не се е забавлявала така. – Той ме
отведе в съседната стая. – За жалост, не мога да кажа същото за Дерек и още щом престане
да спори и забележи, че те няма...
– Хей! – повика ни Дерек. – Къде сте тръгнали вие двамата?
Саймън ме хвана за лакътя и ме поведе бежешком през къщата, а зад нас трополяха
стъпките на Дерек. Саймън не спря, докато не излязохме навън.
Той ме заведе до една пейка в градината и ние седнахме. Погледнах към къщата.
– Отпусни се. Той няма да довлече това лайно пред мен.
Облегна се назад, метна ръка около раменете ми, погледна ме, за да провери как приемам
жеста му. Аз се приближих към него и той се усмихна.
– Добре. И какво се случи по време на урока ти? – попита той. – Знам, че не е протекъл
добре, но пропуснах подробностите.
Разказах му и когато свърших, той поклати глава.
– Какво си е мислила тя? Как така ще те отведе на гробище, за да ти дава уроци по
некромантия?