почистя, просто бях любезна.
Аз замълчах и тя поклати глава.
– Последното бе шега, Клоуи. Андрю ми плаща същата сума, която би платил и на
чистачката, макар че аз го правя два пъти по-бавно. Помислих си, че не сме чак толкова
претоварени, а парите биха ми влезли в работа. Така че сега официално съм икономка тук и
ако видя мокри кърпи, захвърлени на пода, ще ги скрия между чаршафите ви.
Преди две седмици, ако някой ми бе казал, че Тори доброволно ще се съгласи да чисти
къщата – дори за пари, – нямаше да повярвам. Не можех да си я представя да върти парцала.
Но бях забелязала колко беше трудно без пари, когато избягахме. Бях убедена, че това не
беше идеалният начин да ги спечели, но очевидно тя по-скоро щеше да чисти тоалетни,
отколкото да приеме подаяние.
Това ме накара да осъзная нещо. Какво ще стане с Тори, когато всичко приключи? Дали
има роднини, с които може да живее? Дали и тя си го мисли? Щом неистово се стреми да
спечели пари, в случай че нещо стане?
– Гуен се върна – каза тя. – Първо отиде да говори с Андрю. Но трябва да призная, че
очаквах моя първи урок с много по-големи надежди, преди да присъствам на твоя.
– Ще се справиш чудесно. Само не ѝ се ядосвай.
Тя се усмихна и в усмивката
мярнах нервност, но и вълнение. Искаше да се научи да
използва способностите си правилно. Ние знаехме, че сме опасни, а не искахме да сме
такива. Тъй ли никой не го виждаше? Защо се отнасяха с нас като с безотговорни същества,
които не мислят?
– Добре ли си? – попита ме тя.
– Разбира се.
Тя бръкна в задния си джоб и измъкна сгънат лист хартия.
– Това може да оправи настроението ти още повече.
Разгънах го. Бял лист, останал от гробището, след като бях записала съобщението на
призрака.
– Сигурна съм, че тук някъде има молив – каза тя.
– Молив ли?
– Ами да, киноманке. Какво правят във филмите, когато някой напише някаква бележка на
лист от бележник и го откъсне?
Усмихнах се.
– Използва молив, за да разчете следите, останали на долния лист.
– Съмнявам се, че скоро ще ни отведат до пощата, но пък можеш да изпратиш писмото,
щом ти се удаде тази възможност.
– Благодаря.
Тя излезе. Когато малко по-късно долових шум от стъпки в коридора, помислих, че Дерек
се връща, ала вратата отвори Тори, която отиде до леглото си и се тръшна на него.
– Няма да имам уроци – обяви тя.
– Какво е станало?
– Версията на Андрю ли да ти цитирам? Групата е решила да отложи упражненията,
докато не разберат по-добре с какви способности разполагаме. С други думи, стреснали сме
абсолютно всички. – Тя поклати глава. – Андрю е добър човек, но... е прекалено любезен,
нали разбираш?
– Като мен ли?
– Твоята любезност е друга. Знам, че Андрю се опитва да помогне, но бих искала да
притежава повече... – Тя затърси думата.
– Кураж? – изтърсих аз и усетих, че страните ми пламнаха. – Аз... нямам предвид...
– Виж, съществува и твоя версия на израза „прекалено любезен“. Не искаш да нараниш
нечии чувства, дори зад гърба му. „Кураж“ е правилната дума. – Тя полегна на леглото. –
Всъщност достатъчно сме говорили на тази тема. Както винаги, Саймън те търси. Върви да
играеш, Клоуи. Аз ще бдя над полога ти.
И наистина Саймън ме търсеше. Очевидно момчетата не бяха успели да проникнат в
мазето сутринта – Андрю бе настоял да излезе навън и да порита заедно с тях.
В момента Андрю се бе затворил с лаптопа си в кабинета и Дерек се бе промъкнал в
мазето. Саймън стоеше на пост, което нямаше да се набива толкова в очи, ако имаше някого,
с когото дискретно да се шляе насам-натам. Бяхме в една от неизползваемите стаи и
разглеждахме фотографиите по стената, когато Андрю мина по коридора. Видя ни да
разглеждаме снимките.
– Останали са от предишния собственик – обясни той и влезе при нас. – Както виждате,
няма никого от групата ни.
– Ще трябва да прелетим под радара – каза Саймън.
Андрю кимна с глава.
– Хората със свръхестествени способности трябва винаги да мислят за това, Клоуи – по
пътя може, без да щем, да привлечем вниманието към себе си. Да се свържем с други като
нас пред очите на хората също може да се окаже опасно за нас. Не казвам, че не можете да
имате приятели със свръхестествени дарби. Ще имате и това ще ви помага. Но винаги трябва
да сме нащрек.
Казах му, че добре го разбирам.
– Това тук са фамилни фотографии на човека, който притежаваше къщата. Тод Банкс.