Основателя на проекта „Генезис“. Идеята принадлежеше на д-р Лайл, ала той почина преди
генетичното модифициране да стане възможно. Тъкмо Тод – д-р Банкс – възприе идеята му
и сложи началото на експеримента. Той бе и първият, който би тревога за потенциалните
уловки. Отправи предупреждение към групата „Едисън“, ала те бяха твърде възторгнати от
възможността, за да признаят, че са сгрешили. Д-р Банкс напусна работа и основа нашата
група от загрижени бивши служители. Завеща ни къщата преди няколко години, преди да
почине.
Докато Андрю говореше, забелязах една фотография на д-р Банкс... с тъмнокосо момче от
едната му страна. На снимката изглеждаше на тринайсет, но това не ми попречи да
разпозная лицето му. Беше Воло, духът полудемон.
– Това синът на д-р Банкс ли е? – попитах аз с всичкото безразличие, на което бях
способна.
– Племенникът му. Трябва да е... – гласът на Андрю затрепери. – Не мога да си спомня
името му. Никога не съм го виждал. Знам, че е живял известно време тук с братовчед си и с
чичо си. Това е по-голямото момче, което разпознавам само защото по-малкото беше русо.
Спомних си момчето на леглото. Страховитото смазано телце... на русокосо момченце,
няколко години по-малко от полудемона, когото бях срещнала.
– Ти каза, че д-р Банкс е оставил къщата си на вашата група. А какво стана с децата?
– Преместиха се да живеят при друг свой роднина. Мисля, че им беше дядо.
Двете момчета бяха мъртви и аз го знаех. Въпросът беше – а Андрю? Той знаеше ли? Или
и на него са му разказали тази история?
Дали момчетата са били част от проекта „Генезис“? Така изглеждаше. И все пак момчето,
което бях срещнала, беше по-голямо от мен. Дори да е надживял чичо си, трябва да е
починал преди две години, ако вземем предвид възрастта му на снимката. Това означаваше,
че ако днес беше между живите, той щеше да е няколко години по-голям от Дерек, за когото
се предполагаше, че е един от първите субекти на експеримента.
– Някоя жена да е живяла тук заедно с тях? – попита Саймън.
– Хмм? – замисли се Андрю, докато ни извеждаше от стаята.
– Снощи Клоуи чула женски глас и ние си помислихме, че може би е призрак. Живяла ли е
жена заедно с тях?
– Доколкото ми е известно, не. Макар че бих могъл и да греша. А сега ще се погрижа за
вечерята. Знам, че трябва да приемаш храна на редовни интервали, Саймън. Знам също, че
двамата сте планирали нещо специално за след вечеря – намигна ми той и аз съм сигурна, че
се изчервих.
Андрю се запъти към кухнята и Дерек цъфна откъм мазето. Тримата се качихме на горния
етаж, напъхахме се в момчешката спалня и затворихме вратата.
– Склад – обяви Дерек. – Две големи помещения, пълни с разни неща, и една заключена
стая.
– Заключена ли? – ококори се Саймън.
– Блъснах вратата и тя се отвори. Работилница. Беше пълна с инструменти.
– Но защо ще е заключена? – учудих се аз.
– Бих желал да кажа, че това е подозрително – отвърна Саймън. – Но ако този Банкс е
живял с хлапета, нищо чудно. Моят баща не е кой знае какъв майстор, но винаги държеше
кутията си с инструменти заключена. Родители, какво да правиш. Параноици.
– Да – допълни Дерек. – Особено след като синът им си сплеска пръста, когато се опита
да закове една картинка на стената.
– Хей, не аз направих гениалното предложение. – Саймън хвърли поглед към мен. –
Тиксото нямаше да я задържи и ученото момче обясни, че хартията е твърде тежка за
лепилото. А аз имах няколко гвоздея под ръка.
Дерек подбели очи.
– Значи така? – откликнах аз. – Склад и работилница? Никакви улики?
– Не съм казал такова нещо. Има кутии с етикети от дрехи и непотребни вещи. Имената са
три: Тод, Остин и Ройс. Нещата на Тод са за възрастен човек.
– Д-р Банкс – каза Саймън. – Бившият собственик на тази къща. Нека отгатна – останалите
кутии са съдържали неща на момчета.
Когато му разказах какво ни е обяснил Андрю, Дерек кимна с глава.
– Ройс е името на твоя полудемон. Неговите дрехи са по-голям размер. Значи, Андрю ви
каза, че се е преместил да живее на друго място след смъртта на Банкс? Може би по-късно
да е бил убит и да се е върнал като дух.
– Не мисля така. Сигурна съм, че снощи видях тялото на Остин.
Цяло семейство мъртъвци. В това число две момчета. И всички имат връзка с групата
„Едисън“, може би с проекта „Генезис“. А ние намерихме убежище в тяхната къща.
– Нямаме къде да отидем – каза Дерек.