Всички мислехме за това, разбира се. Да избягаме. Но къде? Никой не допускаше, че
Андрю е тайно свързан с групата „Едисън“ и ни държи тук, докато в същото време замисля
сложен план, за да ги атакува. Но какво бе станало с д-р Банкс, с Ройс и Остин? Дали
случилото се с тях имаше нещо общо с нас?
– Ще продължа – заяви Дерек. – Може би ще задам няколко въпроса на Андрю. А вие...
– След вечеря ще излезем за малко – осведоми го Саймън.
– О! Да. Правилно. – И Дерек отправи поглед към мен, ала преди да срещне очите ми, се
обърна към Саймън. – Значи, ъъъ, Андрю се отнесе благосклонно?
– Аха. Изгуби облога, брат ми. Той, разбира се, ми нап рави куп предупреждения – да сме
минели през гората, а не по шосето, Клоуи не бивало да влиза в магазина, дрън-дрън. Но сме
можели да излезем.
– Хм. –Дерек погледна през рамо, сякаш се надяваше Андрю да го е предупредил, че никак
не е безопасно. Ала само след миг кимна с глава и рече:
– Добре тогава.
– Имаме да убием малко време преди вечеря – забеляза Саймън. – Какво ще кажете да
вземем някой урок по самозащита?
– Разбира се – отвърнах. – Ще доведа Тори... и не прави такава физиономия. Ще я доведа.
Дерек, ще се присъединиш ли?
– Не – обърна се той и тръгна надолу по коридора. – Вие се занимавайте.
Саймън ни даде урок по самозащита в задния двор, като ни научи на някои основни
хватки, които Тори със своите магии считаше за безполезни. Ала нямаше търкания със
Саймън, тъй като го прошепна само на мен.
По време на урока настъпи момент, в който Саймън се опитваше да покаже някаква хватка
на Тори и двамата бяха застанали един до друг, аз седях на стол и ги гледах и... За миг си
помислих: „Може би имат кръвна връзка“. Нямах представа каква точно, може би
структурата на лицата им, нещо в скулите, устата. Тъмни очи, на една и съща височина,
същата структура на слабите им тела.
После Саймън отстъпи крачка встрани и каквото и да бях забелязала, изчезна на мига.
Реших, че съм видяла някоя повърхностна прилика, а останалото е било запълнено от
въображението ми.
Дойде време за вечеря. Вечерята приключи. Качих се горе, за да се приготвя.
Винаги съм мислела, че не съм от момичетата, които обръщат прекомерно внимание на
такива неща – първата среща, първата целувка. Не ме разбирайте погрешно. Исках да ми се
случват. Ала изобщо не фантазирах относно големия ден, какво да облека за него и как да се
държа. Поне така си мислех.
Но все пак въображението ми пазеше картината на първата среща. Как си купувам нова
рокля и може би отивам да си направя нова прическа. Как непременно ще си сложа грим и
вероятно ще си лакирам ноктите. С една дума, как ще изглеждам по-добре от всякога и как,
когато отворя вратата на първото си гадже, ще се видя в очите му, в усмивката му.
Когато Саймън почука на вратата на спалнята ми, бях сресала косата си и бях намерила
вазелин, за да придаде лъскавина на устните ми. Дори не успях да си взема душ, защото Тори
бе включила пералнята. Колкото до облеклото – носех същите джинси и същата блуза, с
които бях избягала от лабораторията, макар че петното от соса за пица все още стоеше на
ръкава ми... е, не цялото, де.
И все пак, когато отворих вратата и той ми се усмихна, сякаш през всичкото време си бях
представяла точно това и разбрах, че всичко ще бъде наред.
16
Влязохме в гората и на петнайсетина метра навътре Саймън рязко спря и изруга.
– Какво? – попитах.
Той махна с ръка към гората.
– Трябваше да те попитам. Наред ли е всичко? Имам предвид като си тук, в гората?
Уверих го, че всичко е наред.
– Дерек ме предупреди, че гората те изнервя, че се притесняваш да не вдигнеш някое
умряло животно – каза той и ме погледна. – На теб дори не ти беше хрумвало да минеш през
гората, докато не те доведох, нали?
Той отново изруга, сега още по-цветисто.
– Няма нищо – отвърнах аз. – Ако не призовавам духове или не заспя, всичко ще е наред.
– А за да не заспиш, ще трябва сериозно да поработя върху умението си да водя разговор.
Влязохме малко по-навътре.
– Като споменахме разговор, как, ъъъ... – и той направи физиономия. – Извинявай, малко
съм неспокоен.
– Днес имаше ли урок с Андрю?
Разтърсваща въздишка на облекчение.
– Благодаря ти. Да, имах. Скучен, скучен, скучен. Никакво вълнение, никакъв внезапен
порив. Аз съм просто най-обикновен... – Той направи пауза. – Е, това беше изключително