безчувствено от моя страна. Споменах ли ти, че съм неспокоен? Щастлив съм и с
обикновените си способности. Наистина.
– Но все пак би било досадно да гледаш как Тори прави магии на мига, а ти тренираш от
години.
– Да. Нямаше да изглеждам толкова обикновен, ако не беше Тори.
– Какви магии можеш да правиш?
– Нищо полезно. Първо трябва да усъвършенстваш основното. Разбирам, но тъкмо сега се
интересувам само от магии, които могат да ни помогнат, а магията ми за хвърляне на мъгла
в очите на хората няма да ни е от полза.
– Магията, с която отблъскваш нападателя, е много добра.
Той сви рамене.
– Може би Андрю ще те научи на магиите, които Тори прави.
Той поклати глава.
– Това е магия за вещици.
– Има ли разлика?
– Какво предпочиташ – бърз отговор или урок по въпроса за различните видове
магьосници?
– Второто, моля.
Той се усмихна и стисна ръката ми.
– Съществуват два основни вида хора, които правят магии. Магьосниците са мъже и имат
синове, които също са магьосници. Вещиците са жени – те пък имат дъщери вещици. При
магиите магьосниците си служат с жестове на ръцете, придружени със заклинания,
изричани главно на старогръцки, латински и староеврейски – мога да ти ги кажа наизуст. Да
знаеш езици, помага, но да наизустиш заклинанията в момента е доста тежка работа.
Магията на магьосника е нападателна – използва се за атакуване. Вещиците използват
същите езици за своите заклинания, ала жестовете при тях са слабо застъпени. Техните
магии служат за отбрана.
– Да спрат нечие нападение ли?
– Или да го предотвратят, което би било от полза за нас през идните дни.
– Не можете ли да се научите да правите магии?
– Можем, ако положим усилия, тъй като не спадаме към този вид. В момента трябва да се
придържам към способностите на моя вид, макар че един ден искам да се науча и на някои
вещерски номера. Но не от Тори.
Когато стигнахме до станцията за услуги, Саймън купи сладолед, после се върнахме и
седнахме на дебел дънер.
– Една топка щеше да ми е достатъчна – казах аз.
– Много лошо.
– Но...
– Откакто се помня, съм диабетик, Клоуи. Никога не съм си купувал двоен сладолед, така
че не ми липсва. Ако ми пречеше, нямаше да се храня с Дерек, нали така? И тъй като ще
свърша преди теб, мога да ти направя демонстрация на едно заклинание – вместо шоу по
време на почерпка.
И той го направи, като се преструваше на глупак и ме разсмиваше. После тръгнахме да се
връщаме, като се държахме за ръце и разговаряхме за разни неща. Смрачаваше се. Когато
зърнахме светлините на къщата през дърветата, той спря и ме дръпна пред себе си. Сърцето
ми биеше неистово от очакване, както си помислих тогава, ала като че ли повече от
неописуем ужас.
– Добре ли беше? – попита той
Усмихнах се.
– Дори много добре.
– Значи получавам пропуск за втора среща?
– Получаваш.
– Добре.
Той наведе лицето си към моето и аз знаех какво ще последва. Знаех. Ала когато устните
му докоснаха моите, подскочих.
– Извинявай, аз... аз...
– Плашлива като коте – измърмори той. Ръката му се плъзна към тила ми и той обърна
лицето ми нагоре. – Ако много бързам...
– Нне.
– Добре.
Този път не подскочих. Не трепнах. Не изохках. Нищо не направих. Саймън ме целуна, а аз
стоях неподвижна, сякаш някой бе прекъснал връзката между мозъка и мускулите ми.
Накрая връзката бе възстановена и аз го целунах, но несръчно, като част от мен все още се
съпротивляваше, стомахът ми се сви, сякаш постъпвах неправилно, сякаш правех голяма
грешка и...
Саймън спря. За миг остана да стои така, с лице надвесено над моето, и накрая трябваше
да отместя поглед встрани.
– Не този, който трябваше, а? – каза той толкова тихо, че едва разбрах думите му.
– Кккаккво?
Той се отдръпна и очите му се изпразниха, станаха непроницаеми.
– Тук има още някой – каза. Не беше въпрос. Беше констатация.
– Ннякой ли...? Имаш предвид някое гадже? От преди? Не. Нямам. Не бих...
– Не би излязла с мен, ако имаше. Знам. – Той отстъпи още една крачка назад, топлината
на тялото му изчезна и на нейно място се настани хладината на нощния въздух. – Нямам
предвид някое момче от миналото, Клоуи. А от настоящето.
Вторачих се в него. „От настоящето ли? Кой...? Имаше само още едно момче...“
– Дерек ли? Мислиш, че...
Не успях да довърша. Досмеша ме. „Мислиш, че харесвам Дерек? Шегуваш ли се?“ Ала от