– Може да се е настанила точно тук и ни чака да дръзнем да влезем в гъстата тъмна гора.
Ако вярваш на това, никога нямаше да разрешиш на Саймън да излезе.
– Не ми хареса. Но той обеща, че ще се върнете преди да се е мръкнало, ето защо чаках на
вратата и всеки миг щях да тръгна да ви търся.
Той ме хвана за ръката, бързо я пусна и сграбчи ръкава ми.
– Само че...
Той се спря. Обърнах се и го видях да се взира в гората с вирната брадичка, разширени
ноздри и напрегнато лице.
– Не прави така – казах аз.
– Какво да не правя?
– Да се правиш, че надушваш нещо. Или някого.
– Не, помислих си... – Той отново си пое въздух, после рязко поклати глава. – Нищо,
предполагам. Просто... – Потърка се по тила, присви леко очи и аз забелязах лъскавото му от
пот лице да блести на лунната светлина. Очите му сияеха по-силно от всякога. Трескаво.
Промяната настъпваше.
„Не сега. Моля те, не сега. Това е последното нещо, с което имам нужда да се справям.“
Той пусна ръкава ми.
– Добре, разходи се.
Тръгнах, но без да излизам от двора. Не бях толкова глупава, че да навляза в гората, за да
му направя напук. Бях изминала пет-шест метра, когато се огледах, за да видя къде бе
отишъл. Беше на пет крачки зад мен и безшумно ме следваше.
– Дерек – въздъхнах аз.
– Искам да подишам чист въздух. Продължавай.
Още пет-шест метра. Той продължаваше да ме следва. Обърнах се и му хвърлих сърдит
поглед. Той спря и остана на мястото си, като гледаше безстрастно.
– Добре – казах аз. – Ще вляза в къщата. А ти можеш да проследиш Саймън, преди групата
„Едисън“ да са го хванали.
Той ме проследи до вратата, почака да вляза вътре и тръгна да търси брат си.
18
Тори беше в нашата стая и четеше стара книга с кожена подвързия, която бе взела от
библиотеката на долния етаж.
– Как мина голямата сладоледена среща? – попита тя, без да вдигне очи от книгата.
– Добре.
Тори отпусна ръцете си с книгата. Бързо извърнах поглед и отворих чантата, която бе
оставена върху леглото ми.
– О, това са новите ти дрехи – каза тя. – Маргарет ги купи. Очевидно Гуен е искала да го
направи, но старият прилеп е настоял. За да се разплати за тази сутрин, предполагам.
Дрехите бяха купени на добра цена. От детския щанд. Добре поне, че бяха за момичета и
не приличаха на противните момчешки суитчъри, купени ми от Дерек. И все пак...
Разопаковах пижамата. Розово трико на дъги и еднорози.
– Хей, лоши ли са? – поинтересува се Тори. – Тя се спря пред щанда за дамски дрехи за
мен и ми купи бабешка нощница с дантели. Дантели. Ще направим размяна, ако твоята
пижама ми стане. – Захвърли книгата и тя тупна на пода. – Как мина срещата?
– Никак.
Тя се поколеба, после рече:
– Е, иска ми се да кажа, че съм изненадана, но не забравяй, че бях луда по Саймън, докато
не бях принудена да прекарам двайсет и четири часа насаме с него. Бързо се излекувах.
– Саймън си е наред.
– Разбира се, че е. Поне ще бъде, когато малко поотрасне.
– С него всичко е наред. Става въпрос за мен. Аз провалих нещата. Аз...
Не продължих. Можех да си представя реакцията на Тори, ако
кажех, че си падам по
Дерек. Щях да изгубя цялото ѝ уважение към себе си.
Но въпреки всичко исках да поговоря с някого. С момиче, което има по-голям опит с
момчетата от мен, за предпочитане такова, което да не си помисли, че съм пълна
нещастница, задето харесвам Дерек. Рей би била подходяща. Тя нямаше отношение към
никое от момчетата, но щеше да ме изслуша и да ми даде някакъв съвет. Лиз щеше да е още
по-добра – винаги готова да ми се притече на помощ, тя никога не ме кореше. Що се отнася
до приятелките ми от училище, те сякаш принадлежаха към друг живот, сякаш бяха
приятелки на друга Клоуи.
– Плакала ли си? – вторачи се Тори в лицето ми. – Плакала си.
– Аз... няма нищо. Аз...
– Саймън издърпа нещо, нали? Извел те е на разходка и веднага след това си разбрала, че
държи не твоята ръка. – Очите ѝ блеснаха. – Момчета. Могат да бъдат такива...
– Не беше така.
– Ако е издърпал тези лайна, можеш да ми кажеш. Имала съм някои доста изненадващи
първи срещи. Ох, ако тогава знаех как да правя магии! Особено онази за обездвижване.
– Не беше така. – Погледнахме се в очите. – Наистина. Саймън бе наред.
Тя ме изгледа.
– Сигурна ли си?
– Само ме целуна, като първо ме попита. Всичко беше както трябва. Аз... аз се стегнах.
– А! – Тя се настани в леглото ми. – Първа целувка ли ти беше?