по-лошо. Знам, че това не ме извинява.
Вдигнах поглед към него. Той ме гледаше с очакване. Искаше да му кажа може би, че това
обяснява всичко. За да се поотпусне. Проблемът беше, че исках да му го кажа. И ако му го
бях казала, следващия път, когато му се прииска да си излее гнева върху мен, пак щеше да го
стори.
– Клоуи?
Аз спрях в началото на малка полянка.
– Тук добре ли е?
Той нищо не каза и аз си помислих, че я оглежда, ала щом се обърнах, видях го да стои
неподвижно с вирната брадичка и да се взира в гората.
– Чу ли?
– Кое?
Той поклати глава.
– Нищо, предполагам.
Той излезе на поляната и се огледа, като мърмореше:
– Добре, добре.
Съблече суитчъра си и го постла на земята.
– Ти седни тук.
Хвърли поглед към мен.
– Помниш ли онази вечер у Андрю? Когато ти излезе да ми правиш компания и двамата се
опитахме да се поупражняваме? Трябва и сега да го направим.
Въздъхнах.
– Няма да престанеш, нали? Мислиш си, че ако кажеш каквото трябва, всичко ще е наред?
Устните му се изкривиха в нещо като усмивка.
– Но мога да се надявам, нали?
– Разбира се. А ако всичко се нареди, какво ще стане с мен? Ще започнеш да ме третираш,
както си искаш, и щом решиш да се държиш добре, всичко ще ти се прощава ли?
– Извинявай, Клоуи.
– Засега добре – отговорих аз и се обърнах. – Забрави, става ли? Нека просто...
Той ме хвана за лакътя. Кожата му ме опари дори през якето.
– Говоря сериозно. Наистина съжалявам. Когато се вбеся така, това не е... не е... – Той
пусна ръката ми и се потърка отзад по тила. По лицето му се стичаха струйки пот. Оголената
кожа на ръцете му се набръчка.
– Трябва да се приготвиш.
– Не. Трябва да кажа нещо. Дай ми една секунда.
Той си взе секунда. После друга. След това още една, като просто стоеше, яростно се
чешеше и не откъсваше очи от ръката си.
– Дерек, имаш нужда...
– Добре съм. Дай ми само... – Той си пое дълбоко дъх.
– Дерек...
– Само секунда.
И той отново се задръгна. Когато се придвижих напред и го сграбчих за ръката, той се
спря.
– Тъй, тъй – измърмори. Намести ръката си, сви я в юмрук, за да не се чеше. –
Предупредих те да не се страхуваш от мен. Ще ти се озъбвам, щом се дръпнеш. Но
понякога...
Той изви ръка назад, за да се почеше по плещите, и присви очи, когато заби нокти в
плътта си.
– Дерек, трябва да...
– Понякога искам тъкмо това – отвърна той. – И това се опитвам да направя – да те
уплаша.
– Значи, не си ме обидил случайно – въздъхнах аз. – Нямаш намерение да...
– Не, не е това. А е...
Ръката му се отправи към предната част на рамото му и се спря, когато там поникна тъмна
четина.
– Ти се Променяш, Дерек. После ще говорим.
– Така е. Да. После. Добре. – Думите бликаха от устата му като фонтан на облекчението.
Когато потта се стече и в очите му засмъдя, той се огледа и премига.
– Трябва да легнеш – нежно го подканих аз.
И тъй като той все още не помръдваше, хванах го за ръката и го дръпнах. Той приклекна с
известна трудност, после застана на четири крака в положение, удобно за Промяната.
– Ако Маргарет ти е донесла нови ризи, може да съблечеш тази – предложих аз.
– Добре.
Той я хвана за канта, дръпна я, но ръката му не можа да се извърти в правилната посока, за
да измъкне ризата през главата си, ставите му променяха положението си и се сливаха едни
в други. Помогнах му. Да свали панталоните си. За щастие, той си бе навлякъл потници за
спане, дръпна ги и ги смъкна до коленете си и аз имах късмета да ги издърпам оттам. Остана
по шорти. Ако се скъсат по време на Промяната, надявах се транс формацията да е
напреднала достатъчно, така че... е, както и да е.
Едва бе смъкнал дрехите си, когато спазмите се появиха по цялото тяло, гърба му се
стрелна нагоре, гръбнакът му се прегъна под ъгъл, който изглеждаше невъзможен, и това
изтръгна задавено скимтене от устата му, а лицето му се изкриви в агония, викът му
пресекна, когато той повърна вечерята си в храстите.
Нещата продължиха известно време по този начин. Спаз ми, конвулсии, кожата и
мускулите му се нагърчиха като в най-страшен филм на ужасите. Пъшкания и стенания,
приглушени викове на болка между отделните конвулсии при повдигане на стомаха. Воня на
повръщано и пот.
Човек наистина би си помислил, че видяното от мен би задушило всяка романтика в
чувствата ми. Но вече три пъти присъствам на Промяната му и всеки път щом погледна