така?
Той отново се втурна напред. Сега аз останах твърдо на мястото си и в последния миг той
опита скока си... и рухна встрани. Този път не приглуших смеха си. Той бързо се извъртя,
хвана ме за крачола на пижамата ми, дръпна го и аз паднах на земята.
– Хулиган.
Той дрезгаво се изкикоти. Престорих се, че крачолът ми се съдра.
– Страхотно. Най-после да получа нова пижама и ти да ми я скъсаш.
Той ме заобиколи, за да види по-добре. Опитах се да го уловя за предния крак, ала той се
стрелна и избяга през поляната. После се спря, погледна през рамо, сякаш искаше да каже:
„Как бих могъл да го направя?“. Обърна се и отново понечи да се втурне през поляната, ала
оплете крака и се строполи на земята до мен.
– Както обикновено, твърде много мислиш – казах.
Оправдателно сумтене, докато се изправи на крака. Пак се опита да тича, този път не
падна, ала залиташе твърде много, краката му се преплитаха на всяка крачка.
– Очевидно това ще отнеме известно време, така че какво ще кажеш ти да се
поупражняваш, а аз да се върна в къщата...
Той се стрелна край мен, промени посоката си и ми препречи пътя.
Усмихнах се.
– Знаех, че така ще стане. Права ли съм? По-добър си в действията, не в мисленето?
От ноздрите му изсвистя въздишка, а пàрата от дъха му увисна в студения въздух.
– Не ти харесва, така ли? Трябва да си водиш бележки, за да видиш кой е имал право в
повечето случаи: ти или аз.
Той подбели очи.
– Няма да стане, а? Никога няма да го преживееш, ако те победя. Но този път правдата е
на моя страна. Тялото ти знае как да се движи, защото е тяло на вълк. Просто трябва да
забравиш всичко и да оставиш мускулите ти да си вършат работата.
Той се втурна към мен. Аз не помръднах и той ме заобиколи, направи широк кръг около
мен с увиснала глава, като постепенно набираше скорост и накрая виждах само размазаната
му черна козина. Засмях се. Не можах да се сдържа. Картината бе толкова... изумителна. Да
приемеш друга форма, да усетиш света по друг начин. Блазе му. Накрая той натисна
спирачките, забуксува и спря, като всеки крак се стрелна в различна посока.
– Трябва да поработиш и върху тази част – забелязах аз.
Той изръмжа и поклати глава, което не можах да разбера, докато той не се изправи на
крака, не вдигна муцуна, за да улови посоката на вятъра, и не наостри уши.
– Някой идва – прошепнах аз.
Той изпръхтя. „Шшшт. Ослушвам се.“
Аз се заслушах с него, като се напрягах да чуя онова, което чуваше и той. Последва звук, за
който не ми бе нужен слух на върколак, за да доловя – продължителен призрачен вой.
Козината по гърба на Дерек настръхна, което накара и без друго едрата му фигура да нарасне
с още няколко сантиметра.
– Куче ли е? – попитах шепнешком. През живота си бях чувала много кучета, ала те не
звучаха по този начин.
Дерек се стрелна зад мен и ме блъсна отзад в краката. „Бягай.“
Аз се втурнах към пътеката. Дерек тичаше зад мен, шумът от лапите му едва се чуваше и
най-после аз разбрах защо винаги се е движел толкова безшумно. Инстинктът на хищника.
Инстинкт – и умение, – които ми липсваха, и докато двамата тичахме, това стана болезнено
ясно.
Бях наполовина колкото Дерек, ала тъкмо моите стъпки трополяха като копитата на
стокилограмов звяр, който оре през гората. Пухтях като локомотив. Стъпалата ми сякаш
стъпваха върху всяка съчка по пътя и всяка пукаше като пушечен изстрел. Опитвах се да се
движа по-тихо, но това означаваше и по-бавно. Когато скоростта ми намаля, Дерек ме
блъсна изотзад, като ми каза да не се безпокоя, а да продължавам да се движа.
Отпред виждах светлините на къщата. После, някъде между нея и нас прозвуча
оглушително подсвирване. Сп рях. Дерек също, като така занесе при буксуването, че ме
блъсна и аз паднах на колене.
Изръмжа ми едно извинение. Когато станах, вече се бях съвзела, а той стоеше пред мен с
вдигната муцуна и душеше във въздуха. Ветрецът подухваше от едната страна обаче и той се
въртеше, като се стараеше да улови миризмата на онзи, който бе подсвирнал. Щом я улови,
тялото му се вкамени, ушите му се изтеглиха назад, от гърлото му напираше ръмжене. После
се обърна, като едва не ме блъсна.
– Кой...?
Той отвърна с щракане на зъби – улови със зъби шева на якето ми. „Просто бягай.“ И аз
побягнах.
21
От кого бягахме? Бях гледала достатъчно филми, за да знам, че воят принадлежи на вълк, а