Дерек бе почти върху него, после направи финт и се насочи право към мен.
Дерек се помъчи да спре, ала моментът на движение бе твърде силен и той забуксува в
шубрака.
Докато Рамон се търкаляше към мен, аз се опитвах да се махна от пътя му, ала храсталакът
бе твърде гъст. За щастие, беше гъст и за него и той не можеше да влезе по-навътре от Дерек,
но бе достатъчно близо до мен, за да доловя вонята на дъха му, докато се опитваше да
навлезе по-навътре в шубрака с рамото напред.
После заскимтя и се втурна назад, тъй като Дерек бе забил зъби в бедрото му. Рамон се
освободи и му се нахвърли. Дерек се наведе и се втурна покрай Рамон, за да блокира входа
на скривалището ми.
За миг виждах само опашката на Дерек. После встрани ми се мярна Рамон, който
отстъпваше, взираше се около Дерек, сякаш оценяваше ситуацията.
Хвърли се наляво. Дерек скочи натам, като се зъбеше и ръмжеше. Рамон изви надясно.
Дерек му препречи пътя. Отново наляво. Пак му го препречи. Беше като онази вечер на
игрището, когато Лайъм се престори, че напада мен, като се присмя на Дерек и му се смееше
всеки път, щом Дерек реагираше по същия начин.
– Той те дразни – прошепнах аз. – Опитва се да те измори. Не се хващай.
Дерек изръмжа. Напрегна се, сякаш преплиташе краката си. Но и това не помогна. Всеки
път, когато Рамон правеше движение към мен, Дерек скачаше, зъбеше се и ръмжеше.
Най-после Рамон се умори от играта и се втурна открито към Дерек. Те се сблъскаха,
костите им изпукаха и двамата се строполиха на земята, като се хапеха и ръмжаха, пухтяха и
скимтяха, щом се нахвърляха един на друг.
Стиснах сгъваемото си ножче. Знаех, че трябва да нап равя нещо. Да се хвърля между тях.
Да защитя Дерек. Но не можех. Онзи ден, като гледах как Дерек и Лайъм се бият в човешкия
си вид, те се движеха твърде бързо, за да се намеся. Ала онова бе като на забавен кадър в
сравнение с това сега, безумно кълбо от козина и ярост се търкаляше на поляната, сливаща
се маса от черна козина, проблясващи зъби и пръски кръв.
Трябваше да се включа, тъй като Дерек имаше нещо, което го поставяше в неблагоприятно
положение, и това бях аз. Той не можеше да забрави, че съм там, и всеки път щом Рамон се
търкулнеше в моя посока, Дерек спираше да се бие, за да застане отново между него и мен.
Исках да му кажа да забрави за присъствието ми, да знае, че съм добре скрита в
шубраците, че съм въоръжена и че няма и следа от Лайъм, партньора на Рамон. Ала знаех, че
няма да има полза. Инстинктът му да ме закриля бе по-силен от разума.
Изправих се, протегнах ръка колкото е възможно по-високо и хванах най-долния клон на
дървото зад мен. Наранената ми ръка с шевовете ме заболя, но аз не обърнах внимание.
Подех се нагоре. Катеренето бе лесно. Най-трудно ми беше да внимавам да не поглеждам
надолу всеки път, щом чуех ръмжене или пухтене.
Най-после бях твърде високо, за да може Рамон да ме достигне. Викнах на Дерек, че съм в
безопасност. Но той, разбира се, трябваше да провери и да погледне, докато чистеше врата
си от отскубнатите кичури козина. Но като видя къде съм, той напълно се отдаде на битката
си с Рамон.
И все пак, колкото и едър да беше, Дерек не можеше да се мери с опитния възрастен
върколак. Когато се сблъска са Лайъм, Дерек се бе втурнал в противоположна посока, като
призна по този начин, че се декласира. Дерек можеше да проявява и арогантност, но не се
перчеше. Ако не можеше да победи в битката, за него не представляваше проблем да избяга
от арената.
Ала този път не можеше да избяга.
Стиснах ножчето в ръка и пропълзях по клона, докато се озовах над двамата.
„Като споменахме за перченето...“
Спрях се с чувство за вина в сърцето, задето си мислех подобни глупости. Ако скоча върху
тях, ще съм късметлийка, ако Дерек не падне убит, докато се мъчи да опази живота ми.
Не ми се нравеше да треперя като безпомощна героиня. Но наистина бях безсилна пред
Рамон. Силата ми не бе свръхчовешка, нито усещанията ми, нито зъбите, нито ноктите ми;
нямах и магически способности.
„Престани да се оплакваш от това какво нямаш. Мозъкът ти все още работи, нали?“
Предвид настоящите обстоятелства не бях много сигурна.
„Използвай го. Мисли.“
Наблюдавах битката с широко отворени очи, а умът ми неуморно работеше, за да измисли
план. Докато ги гледах, аз осъзнах, че мога да разпозная кой е Рамон и кой е Дерек по