момиче, за да отвлече вниманието ми. Макар че го очаквах, като се има предвид колко бързо
избяга ти последния път.
Той се ослуша, за да разбере дали язвителната му забележка ще накара Дерек да се
покаже.
– Зает е – казах. – С Рамон. Сметна, че и аз бих могла да се справя с теб.
Лайъм отметна глава назад и се засмя.
– Наистина си куражлия. Ще се позабавляваш, когато аз се погрижа за приятеля ти.
Той се приближи към мен. Аз отстъпих встрани и отвлякох вниманието му.
– Искаш ли да си поиграем на гоненица, момиченце? Наистина съм много добър. Какво
ще кажеш да оставим гаджето ти и Рамон да се забавляват, докато ние също си поиграем и...?
Чу се звън. Лайъм въздъхна, бръкна в джоба си и отвори мобилния си телефон.
– Малко съм зает – каза. Млъкна и се заслуша. Долавях мъжкия глас от отсрещната страна
и ми се стори, че дочух името на Дерек. – Да, да. Продължавай да се обаждаш и ние никога
няма да ти го хванем.
Щом Лайъм употреби думата „ние“, значи не звънеше Рамон. Някой от Глутницата ли?
Нима Лайъм вече им е обещал Дерек и сега трябваше да им го достави?
– Стига си циврил – каза Лайъм. – Обещах ти, че до изгрев слънце ще го имаш. Срещнахме
незначителна пречка. Има причина, поради която е излязъл в гората тази вечер – станало е
объркване с гаджето му.
Лайъм ме погледна.
– Едно хубаво дребосъче. С боядисана черна коса. С големи сини очи. – Той направи
пауза. – Клоуи ли? Да, прилича ѝ да носи името Клоуи.
Групата „Едисън“? Сигурно. Но точно в този момент аз се интересувах само от факта, че
който и да беше, отнемаше времето на Лайъм, така че Дерек да може да завърши Промяната.
– Виждаш ли, това е проблемът – продължаваше Лайъм. – Не можем да ги разделим.
Затова ако вземем него, ще трябва да вземем и нея. – Той млъкна за миг и се заслуша. –
Разбира се, ще се опитаме да я оставим, но... – Още една пауза. – Разбирам. Главната ти
грижа е да се отървем от палето по някакъв начин. Значи, приемаш рис ка за паралелна
вреда? – Той слушаше отговора и ми се усмихваше. – Абсолютно. Ако не можем да ги
разделим, няма да ти се наложи да се тревожиш отново за момичето. Ще се погрижа за това.
А сега, ако имаш още нещо за казване, давай. Не ми губи времето.
Затвори телефона.
– Изглежда, че някои хора те смятат за излишна, Клоуи.
– Кой?
Той понижи глас и се престори, че шепне.
– Лошите. Труден урок, ала светът е пълен с...
Далечен вик го накара да млъкне. Той се обърна в посока на гъсталака.
– Като стана дума за лоши хора, ми хрумна, че някой тук послъгва. Гаджето ти не се
забавлява с Рамон, нали така.
Аз се изправих пред него.
Той понечи да ме заобиколи.
– Сигурен съм, че умираш от желание да се позабавляваш, но първо трябва да отстраня от
пътя си твоя приятел. Ала не се тревожи. По всичко личи, че се Променя и ако е така, това
ще стане бързо.
Отново изскочих на пътя му.
Усмивката му стана несигурна.
– Запази куража си за по-късно. Защото в момента ще се ядосам много, а ти не искаш да
ме ядосаш.
Оставих го да мине, но тръгнах плътно зад него, като се опитвах да измисля нещо. Чух
Дерек да стене. Промяната сигурно е станала бързо, ала му трябваше време, за да я завърши.
„Дерек е безпомощен. Ако Лайъм го открие в това състояние, ще го убие.“
Знам, знам.
„Тогава направи нещо.“
Извадих сгъваемото ножче, отворих го, пропълзях на пред, като намалих разстоянието
помежду ни и не отлепях очи от гърба на Лайъм. Той хвърли поглед през рамо. Скрих
ножчето. Той спря.
– Какво ще кажеш да вървиш пред мен? – каза.
– Така ми е добре.
Чертите на лицето му се изостриха.
– Ще вървиш пред мен, за да те виждам.
Когато го отминавах, погледът ми падна на пръчката, с която се подпираше. И той като
Рамон беше ранен.
„Възползвай се.“
– Ккказа, че ще ооотведеш Дерек при Ггглутницата – престорих се, че заеквам. – Такъв е
планът, нали?
Той само ми махна с ръка да минавам, като не отлепяше очи от мястото, където Дерек
извършваше Промяната си.
– Мммоля те, нннедей...
Хвърлих се да грабна тоягата му, ала той я дръпна от мен, развъртя я във въздуха и ме
фрасна по гърба толкова силно, че дъхът ми излезе от дробовете и земята изчезна изпод
краката ми.
Строполих се в калта задъхана, а ранената ми ръка гореше. Вдигнах глава и се помъчих да
фокусирам погледа си, докато в същото време Лайъм напредваше към шубрака, където се бе