– Не казвам... Просто... Няма нито едно доказателство.
Ето защо се чувстваше неудобно – защото предчувствията му не почиваха на нищо друго,
освен на усещането му. Когато решаваме математическа или научна задача, предпочитаме
наистина да се опрем на факти.
– Ако си мислиш, че е била подставено лице от самото начало, недей.
Понижих глас:
– Не казвай, че съм ти го казала, ясно? Когато ми помогна да избягам, тя просто искаше
да се отърве от групата „Едисън“ и да отиде при баща си. Обади му се. Но вместо да се появи
той, изпрати майка
– жената, от която току-що бяхме избягали. Тори бе наранена,
наистина страдаше много. Дори бе в шок. Не би могла да го изиграе.
– Нямах предвид, че е била с тях от самото начало.
– А само, че снощи е сключила сделка?
– Аха.
– Би ли ни предала, ако
обещаят да
върнат стария начин на живот? Възможно е и
трябва да внимаваме, но аз вярвам на разказа
за бягството. Освен ако майка
не ги е
убедила, че Тори измисля начини как да прави магии – в което се съмнявам, – а доколкото
знам, магическата сила рядко я посещава. Магията за сковаване може да засегне само един
пазач. Правила я е пред очите ми. Дори няма нужда да изрича заклинание. Само като си го
помисли и става.
– Без заклинания? Без тренировки? – поклати глава той. – Не го казвай на Саймън.
– Какво да не казва на Саймън? – дочу се глас зад нас.
Обърнахме глави и видяхме, че Саймън прекрачва прага на вратата.
– Че на Тори не ѝ трябвали заклинания, за да прави магии – отвърна Дерек.
– Сериозно?
Той изруга.
– Имате право. И да не ми го казвате?
Тръгна да прекосява покрива.
– По-добре не казвайте на нея, че аз имам нужда от заклинания и седмици тренировки и
въпреки това все още се провалям.
– Снощи беше доста добър в магиите, когато отблъскваше противника – забелязах аз.
– Благодаря – ухили се той. – А сега ще си позволя да попитам защо се криете тук, на
покрива? Нали не се опитвате да ме накарате да ревнувам?
Докато говореше, Саймън се усмихваше, ала Дерек погледна настрана и кисело отрече:
– Разбира се, че не.
– Да не би да сте имали още приключения? – наведе се от другата ми страна Саймън,
толкова близо, че се докосна до мен и сложи ръката си върху моята. – Хубаво местенце.
Скривалище на покрива, наблюдателницата на старата вдовица. Това е, нали?
Наблюдателница на покрива?
– Да. И е прогнила, така че не се приближавай много до нея – предупреди го Дерек.
– Това и правя. И така, какво е приключението?
– Незначително – отвърнах аз.
– О, господи! Непрекъснато ги пропускам. Добре, разкажете ми за него, но много
внимателно. Какво стана?
Аз му разказах. Саймън слушаше внимателно и съсредоточено и поглеждаше към брат си.
Предполагам, че ще уточните „доведения си брат“, защото само като ги погледнеш и
разбираш, че помежду им няма никаква кръвна връзка. Саймън бе петнайсетгодишен,
половин година по-голям от мен, слаб и с атлетично телосложение, с тъмни бадемови очи и
остра руса коса. Когато Дерек бил близо петгодишен, дошъл да живее със Саймън и баща му.
Освен братя, макар и некръвни, те бяха и много добри приятели.
И на него казах толкова, колкото бях казала и на Дерек. Саймън премести поглед от мен
към Дерек.
– Трябва да съм спал като пън, щом не съм чул всички тези крясъци – каза той.
– Какви крясъци? – попита Дерек.
– Искаш да кажеш, че Клоуи ти е казала, че просто е последвала призрака на покрива, а ти
не си ѝ се карал през всичкото време, докато си стоял при нея?
– Тази сутрин е малко разсеян – обясних аз.
– Не толкова малко според мен. Няма ли да се поинтересуваш за останалата част от
историята? Частта, в която ще обясни защо е последвала призрака? Защото ми се струва, че е
имала някаква причина.
– Благодаря – усмихнах се аз. – Наистина имах. Той беше момче на наша възраст, което
знаеше за групата „Едисън“ и експериментите.
– Какво? – извъртя глава Дерек, а въпросът му прозвуча повече като ръмжене.
– Затова го последвах. Тук е умряло момче, което би могло да се окаже още един субект, и
щом е намерило смъртта си на това място...
– Значи имаме проблем – каза Саймън.
Аз кимнах.
– Всъщност първата ми мисъл беше: „Боже мой, попаднали сме в клопка“.
Саймън поклати глава.
– Не и Андрю. Той е от добрите. Познавам го от дете.
– Но не и аз, ето защо подтикнах призрака да говори и ми стана ясно, че той не го е