— И какво каза той, преди да умре? — предпазливо попита Моли.
— Дън ме нарече „сестричке“. Каза ми още, че умирал щастлив, защото помогнал да пукне онази „чернилка“… Става дума за генерал Грифин Норт… — Рейчъл се запъна. Изглежда куражът не й достигна. — Дън беше ударен зле, много зле. Вероятно е изпаднал в делириум. Но да говори така по повод смъртта на генерал Норт? Това просто не мога да си го обясня.
— Разкажи ми го още веднъж. Дума по дума — тихо изрече Моли, вцепенена на стола си.
Рейчъл побърза да изпълни молбата й. Лицето на Моли внезапно бе пребледняло като платно. В един миг тя така се изплаши за нея, че прекъсна разказа си и попита:
— За бога, какво става с теб?
Но Моли въобще не обърна внимание на въпроса й, а продължи да й задава въпроси:
— Сигурна ли си, че това бяха последните думи на сержант Дън? Да не би да грешиш?
— Не, не греша.
— Някой друг чу ли ги?
— Не. Онези от Отряда за бързо реагиране тъкмо се бяха втурнали към вратата на склада. Когато стигнаха до мен, Дън вече беше издъхнал. — Рейчъл протегна ръка към Моли и докосна китката й. Кожата й бе настръхнала. — Няма ли да ми кажеш какво толкова те стресна?
Моли инстинктивно отблъсна ръката й. Само преглътна сухо и заговори трескаво, но гласът й беше спаднал с цяла октава. Рейчъл не помнеше някога да бе виждала друго така напрегнато и разстроено лице.
— Слушай ме много внимателно, Рейчъл. Все още ли твърдиш, че в онези последни мигове само ти си била до сержант Дън?
— Да, разбира се.
— А къде бяха жената и детето?
— Момчето беше останало в кабината на камиона. Прозорците на кабината бяха затворени, така че детето нищо не е могло да чуе. Освен това беше изпаднало в шок. — Тя млъкна, когато жестоката гледка отново изплува пред очите й. — А жената на Дън беше на десетина метра от нас, просната на пода. Нали той се беше нахвърлил върху нея точно преди аз да проникна в склада. Сигурна съм, че и тя не е чула нашия разговор.
— Спомена, че в Отряда за бързо реагиране е бил включен и видеооператор — напомни й Моли.
— Точно тогава те щурмуваха вратата. Дори и да не са били изключили камерата, надали са успели да запишат нещо ясно. Защото все още бяха далеч от мен и сержант Дън.
Моли нервно се надигна и пристъпи към прозореца.
— Така… значи не разполагат със запис на звука — замислено промърмори тя и дъхът й замъгли стъклото. — Но нали отрядът предварително е монтирал микрофони в склада? Още преди пристигането на сержант Дън, за да подслушат разговора му с купувача…
— Да. Спомням си, че ясно чувах в слушалката шум от капеща вода.
Моли се обърна към нея.
— Значи не е изключено с помощта на тези микрофони да е бил записан разговорът между теб и Дън…
— Но самата аз едва чувах шепота му!
— Това обаче не означава, че полицията в Балтимор не разполага със запис и след като го обработят техниците от лабораторията по акустика…
— Да, да, не е изключено да…
— Налага се да изискаме тази касета.
Докато Моли набираше номера по телефона, Рейчъл пристъпи към нея и леко я стисна за лакътя.
— Няма ли да узная какво толкова е станало? — тихо помоли тя. — Мисля, че след като рискувах живота си, заслужавам да чуя истината.
Моли долови напрежението в погледа на Рейчъл и разбра, че трябва да отстъпи пред молбата й. Такива поверителни сведения не трябваше да стават достояние на младши офицери като Рейчъл Колинс, но вече нищо не можеше да се промени — Рейчъл вече знаеше твърде много.
— Добре. Но това, което сега ще чуеш от мен, не бива да излиза от този кабинет. Ясно ли е?
— Това заповед ли е?
— Много лесно мога да го оформя като заповед! — В гласа на Моли внезапно прозвуча стоманена нотка.
— Не, не е нужна заповед, само ми кажи.
Моли се огледа безпомощно. В гърдите й се надигаше гняв срещу Рейчъл, защото я принуждаваше да сподели с нея тайната, която никой друг не биваше да знае. Но в същото време разбираше, че Рейчъл всъщност няма вина. Когато са й възложили да вземе участие в операцията срещу сержант Дън, майор Моли Смит не е била в сградата и Рейчъл не е могла да се посъветва с нея. Просто се беше случило така, че името на Рейчъл Колинс е било следващото в списъка на свободните служители. Явно се беше намесила сляпата воля на Съдбата.
— Смъртта на Норт не беше причинена от злополука. — В първия миг Моли не позна собствения си глас, толкова беше променен от вълнението. — Той е бил убит. Разполагам с двама информатори, които могат да предоставят необорими доказателства срещу организатора на заговора срещу генерала.