Рейчъл се вцепени. Катастрофата със самолета на генерал Грифин Норт беше потресла целия армейски състав — от Съвета на началник-щабовете до простите редници. През изминалите седмици нищо друго не се коментираше така оживено, както разследването на инцидента, поверено на специално сформирания отряд от военното контраразузнаване, изпратен от Форт Рукър, Алабама. Но дори тези опитни специалисти не успяха да открият нищо съществено. А пък сенатската комисия начело със съдията Естърхаус…
— За какви доказателства говориш? — тихо запита Рейчъл. — Нима твоите информатори са знаели, че самолетът на Норт ще бъде взривен?
— Казаха ми, че е било въвлечено поне едно лице, което познава отлично техническите системи на самолета. Но не успяха да се доберат до името му.
— И защо го пазиш в тайна? — озадачи се Рейчъл. — Тези двама свидетели незабавно трябва да бъдат разпитани от експерти, от авиоинженери…
Преглътна останалите думи, изплашена от суровия поглед на Моли Смит, вперен в лицето й. Нима Моли искаше нещо да й подскаже? И в този миг й проблесна:
— Дън… — Рейчъл едва не се задави. — Това ли е името, което си търсила? — Младата жена отчаяно отпусна ръце. — Но той ме нарече „сестричке“, преди да признае, че е помогнал да изпратят Норт на онзи свят… Той беше на косъм от смъртта. Помислих си, че бълнува. Говореше несвързано.
— Може би е истина. Или… или пък го е казал просто така, от злоба, защото е вярвал, че никога нищо няма да се разкрие.
— Но кой е бил той, Моли? Кой всъщност е бил Чарли Дън?
— Ще узная повече за него, но след като прослушам онзи запис.
На север от международното летище „Дълес“ край Вашингтон — между Магистрали 606 и 846 — се простираше обширна промишлена зона, заета от проспериращи компании като „Лаудън“, „Стърлинг Парк“, „Текнолъджи Трейдинг“ и други.
Край Сали Ридж Драйв, в близост до „Транс Дълес Сентър“, се издигаше елегантна триетажна сграда, изцяло остъклена, но всъщност напълно непрозрачна за външните наблюдатели. До главния вход бе поставена идеално полирана плоча от бял мрамор, върху която с едри черни букви бе изписано:
Компанията не бе производител, а само посредник между азиатските индустриалци и търговските мрежи в Съединените щати. Затова не притежаваше фабрики, а само складове и офиси. И още нещо, изключително важно — на покрива на сградата бе монтирана апаратура за сателитна връзка, от най-нов модел, пряко свързана със супермощни компютри, натъпкани в офисите на трите етажа. На летище „Нешънъл“ на разположение на директорите винаги чакаше реактивен самолет, собственост на компанията, а в акваторията на Маунт Върнън Яхт Клуб се поклащаше луксозна спортна яхта, последен модел на прочутата фирма „Райкър“, дълга почти осемнадесет метра.
Ако по случайност някое външно лице се озове пред вратите на „Уандърленд Тойс“ без покана, ще го посрещне учтиво служителят от храната — първият от четирите бодигарда, който се окаже най-близо до неканения гост.
Но преди да го изпратят до оградата, посетителят може би ще успее да схване, че тази американска компания буквално гъмжи от азиатци. Всъщност, те бяха само китайци, и то от Хонконг. Жълтоликите служители бяха така погълнати от финансовите операции на компанията, че всякакви контакти с мъжа, който понякога се появяваше без предизвестие, за да се отправи директно към просторния кабинет в ъгъла на третия етаж, бяха изключени на практика.
Всички запитвания на представители на пресата относно дейността на компанията или относно нейното финансово състояние биваха отклонявани вежливо, но твърдо, с довода, че „Уандърленд Тойс“ е изцяло частна собственост и нейните директори са длъжни да дават отчет само на заседанията на управителния съвет. Защото никъде, на нито една борса не се предлагаха акции, което пък автоматично изключваше компанията от обсега на юрисдикцията на Комисията за контрол на обмена на ценни книжа. На всичкото отгоре и банките не разполагаха със сведения за „Уандърленд Тойс“, тъй като компанията беше обслужвана само от една банка — клонът във Вашингтон на „Банк ъф Хонконг енд Каулун“, която грижливо криеше в своите компютри данните за сделките на компанията.